Направо към съдържанието

Симеон Кавракиров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Симеон Кавракиров
български революционер
Роден
Починал
14 юни 1934 г. (35 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Симеон Кавракиров в Общомедия

Симеон Христов Кавракиров с псевдоним Павел[1] е политически деец, член на Българската комунистическа партия и Вътрешната македонска революционна организация (обединена).[2][3][4]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]
Кавракиров като млад

Симеон Кавракиров е роден на 16 ноември 1898 година в Солун, тогава в Османската империя,[2] в семейството на Христо и Велика Кавракирови. Баща му е деец на ВМОРО, както и по-големите му братя Пенчо и Яким. Сестра му Елена Кавракирова е учителка в Кукуш и също така деятелка на ВМОРО,[5] а другата му сестра Мария (около 1882 - 1971) е женена за доктор Константин Станишев. Започва образованието си в родния град.[2] След Междусъюзническата война семейството се изселва в България.

През 1917 година заминава за фронта и участва в Първата световна война с опълченски полк от Българската армия.[4] В 1919 година започва да учи право в Софийския университет.[2] Симеон Кавракиров е разполагал със стая в жилището на зет си д-р Константин Станишев на ъгъла „Граф Игнатиев“ и „Мальовица“. През 1920 година става член на БКП и Емигрантския комунистически съюз.[2][2] В 1921 година, докато учи, става тютюноработник, но е изгонен след организиране на стачка.[2] Става член на хора при Софийската народна опера.[2]

От 1924 година е в Пловдив, където е член на Градския комитет на БКП и на окръжното ръководство на Военната организация на БКП, като е ръководител на Пещерския военен окръг.[2] След атентата в „Света Неделя“, през май 1925 година е арестуван и осъден на година и половина затвор.[2][2] Амнистиран е в началото на 1926 година и отново постъпва като хорист в Операта.[4]

По решение на БКП се присъединява към ВМРО (обединена) и от 1928 година е политически секретар на Областния комитет на организацията за България. От 1929 година ръководи Третата революционна област (Пиринска Македония), където през 1931 година под псевдонима Павел организира групи на ВМРО (обединена).[2][4] През 1931 година вербува Михаил Сматракалев към ВМРО (обединена). През есента на 1931 година използва пребиваването в София на разложкия учител Атанас Попадиин, а след това на Прифан Тумбев, делегат на конгреса на читалищата в България, за да даде указания за изграждане на околийски разложки комитет на ВМРО (обединена), в който влизат Атанас Тумбев Пражаров, Прифан Тумбев и Атанас Попадиин.[6]

На 8 юни 1932 година е отвлечен от група на ВМРО по заповед на Иван Михайлов с цел разкриване на тайните мрежи на комунистическите организации. След Деветнадесетомайския преврат Симеон Кавракиров е убит на 14 юни 1934 година в местността Семково в Рила от Лазар Кльонков при опит да избяга.[7]

Трагичното събитие е описано в изследването на Димитър Тюлеков по следния начин:

„ Четническият бивак е открит на 13 юни вечерта. На следващия ден в 3. 30 часа в м. Динков дол над с. Белица преследваните комити са обкръжени. Оказва се, че жертва на последвалото единствено въоръжено стълкновение в обсадения окръг става С. Кавракиров, отвлеченият преди две години секретар на ВМРО (об)... Според версията на военните, в отговор на предупреждението им войводата нарежда „никой да не се предава“. Потвърждавайки намерението си, той започва да стреля срещу неочакваните нападатели. Тогава е открит огън, „като всички бясно“ се нахвърлят върху четниците. Началникът на патрула Софрони Тошев Дурев, кандидат-подофицер от с. Г. Драглище, убива войводата и за това си деяние е награден от военния министър със сребърен часовник, а убиецът на останалите две жертви е кандидат-подофицерът Славе Г. Петкин, от 2 ескадрон на 3 конен полк, касапин, роден в с. Ветрен, Пазарджишко. Едва на 24 юни 1934 г. военните власти предприемат освобождаването на С. Кавракиров при залавянето на неговите похитители, без да знаят, че преди 10 дни техен подчинен е убил „издирваното лице“. От състава на четата са заловени 5 души. Вероятно в края на юни са установени и имената на убитите: Георги Христов Доганджиев (Гьоше) от с. Долно Трогерци, Щипско, Андон Василев от с. Моносопитово, Струмишко и С. Кавракиров от гр. Солун. Идеолозите на новата власт успяват да прикрият истината за трагичния инцидент като стоварват вината за убийството на С. Кавракиров върху войводата Г. Христов.[8] “

Погребан е в Централните софийски гробища.[9]

През 1951 година петричкото село Орман е прекръстено на Кавракирово.[10]

Родословие

[редактиране | редактиране на кода]
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо
Кавракиров
 
Велика
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Яким Кавракиров
(1884 – ?)
 
Пенчо Кавракиров
 
Мария Кавракирова
(около 1882 – 1971)
 
Константин Станишев
(1877 – 1957)
 
Елена Кавракирова
(1891 – 1972)
 
Симеон Кавракиров
(1898 – 1934)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Венцислав Кавракиров
(1917 – 2009)
 
Константин Йосифов
(1893 – 1977)
 
Радка Йосифова
(1908 – 2012)
 
Димитър Станишев
(1906 – 1995)
 
 
 
 

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 75.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 407.
  3. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 188. Посетен на 1 септември 2015.
  4. ↑ а б в г За свободата 1923 – 1945. Загинали антифашисти от София. София, Партиздат, 1977. с. 240.
  5. ↑ Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 – 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 151.
  6. ↑ Галчин, Петър. Политическите борби в Пиринския край, 1923 - 1944. София, Партиздат, 1989. с. 129.
  7. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 194.
  8. ↑ Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934. Благоевград, Университетско издателство „Неофит Рилски“, 2001. Посетен на 1 септември 2015.
  9. ↑ Парцел 56 // София помни. Посетен на 19 септември 2020 г.
  10. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 301.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Симеон_Кавракиров&oldid=12576215“.