Пенчо Кавракиров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пенчо Кавракиров
български публицист

Роден
Революционният комитет в Енидже Вардар: Първи ред, седнали, от ляво надясно: Димитър Карабашев, учител; Пенчо Кавракиров, учител от Солун; Григор Томов Фоцеларов от Енидже Вардар; Тома Костадинов Гърков от Енидже Вардар; Христо Сърбов Христов, шивач; Христо Пончанов (Чапоното), търговец от Енидже Вардар; Туфекчията; втори ред от ляво надясно: Христо Хаджи Койчев от Енидже Вардар, Антон Кривото от Енидже Вардар; Пампулов, председател на комитета, учител от Кюстендил; Михаил Каяфов, търговец от Енидже Вардар; трети ред отляво: Петър Генчанов, търговец от Енидже Вардар; Иван Тенекеджията, търговец от Енидже Вардар; Митцо Петров Шемов, учител от Енидже Вардар; Иван Христов Мандалчев, търговец от Енидже Вардар; Иван Хаджи Костов, учител от Енидже Вардар; Тодор Никезов, учител от Енидже Вардар; Михаил Кожухаров, файтонджия от Енидже Вардар

Пенчо Христов Кавракиров е български публицист и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Българската комунистическа партия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пенчо Кавракиров е роден в солунското село Ватилък или в град Солун, тогава в Османската империя, днес в Гърция, в семейството на революционера от ВМОРО Христо Кавракиров и той заедно с брат си Яким и сестра си Елена също участват в дейността на организацията.[1] В 1905 година завършва с двадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[2] Част е от групата на Санданистите, а след Младотурската революция от юли 1908 година е член на Народна федеративната партия (българска секция)[3]. През учебната 1911/1912 година Пенчо Кавракиров е учител в родния си град[4]. По-късно емигрира в България и преподава в берковските села, където се занимава с комунистическа дейност[5]. След това се установява в Петрички окръг и открива собствена печатница „Доверие“, в която се печатат нелегални материали на брат му Симеон Кавракиров и на БКП.[6][7].

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Кавракиров
 
Велика
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Яким Кавракиров
 
Пенчо Кавракиров
 
Мария Кавракирова
(около 1882 - 1971)
 
Константин Станишев
(1877 - 1957)
 
Елена Кавракирова
(около 1892 - 1972)
 
Симеон Кавракиров
(1898 - 1934)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Венцислав Кавракиров
(1917 - 2009)
 
Константин Йосифов
(1893 - 1977)
 
Радка Йосифова
(1908 - 2012)
 
Димитър Станишев
(1906 - 1995)
 
 
 
 


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тасев, Славчо. Безсмъртните. Биографии на загинали в борбата против фашизма и капитализма от Благоевградски окръг. София, БКП, 1971. с. 151.
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 98.
  3. Динев, Ангел, Владимир Картов (ред). Одбрани дела, том 5, Скопје, 1987, стр. 487.
  4. Кандиларов, Георги. Българските гимназии и основни училища в Солун: по случай на 50 годишнината на солунските български гимназии, МНИ, 1930, стр.183, 187.
  5. Георгиев, Ангел. Паметни години, Български писател, 1965, стр.267.
  6. Боденичаров, Крум. Пирински соколи: Очерци за загинали революционни борци, действали в Благоевградски окръг, БКП, 1970, стр.62.
  7. Тодоров, Ангел. Димитър Благоев, Георги Кирков, Георги Бакалов, Димитър Полянов в спомените на съвременниците си, Български писател, 1968, стр.275
     Портал „Македония“         Портал „Македония