Ватилък

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Ватилакос.

Ватилък
Βαθύλακκος
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемИлиджиево
Географска областВардария
Надм. височина74 m
Население2316 души (2011)
Ватилък в Общомедия

Ватилък или понякога членувано Ватилъка (изписване до 1945 година: Ватилѫкъ; на гръцки: Βαθύλακκος) е село в Гърция, в дем Илиджиево (Халкидона), област Централна Македония с 2316 жители (2011).[1]

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Солунското поле на 29 километра северозападно от Солун и на 5 километра северно от Каваклиево (Агиос Атанасиос).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Ватилък първоначално е село, но след това е превърнато в чифлик. Разположението му в североизточната част на Солунското поле го изолира от основните пътни връзки. Селото плаща извънредни данъци.[2]

В 1860 година в селото е издигната църквата „Свети Николай“.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Варти лък (Varti-lac) е посочено като село с 257 домакинства и 1298 жители българи.[4]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) във Ватилък (Кади Кьой живеят 600 българи християни.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Ватилък (Vatilak) има 640 българи екзархисти и работи българско училище.[6]

Според преброяването от 1905 година в селото има 572 българи екзархисти.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година петима души от Ватилък са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1913 година след Междусъюзническата война Ватилък остава в Гърция. В 1918 година става част от община Бугариево, към която принадлежи до 1930 година.[1] В 1921 година в селото са заселени няколко семейства гърци бежанци от Северна и Източна Тракия.[1] В същата година е основано основното училище.[1] Българското му население се изселва и на негово място са настанени гърци бежанци, предимно от смирненското село Севдикьой - около 150 семейства.[1][8][9] Заселени са бежанци и от други части на Западна Мала Азия - Али ага и Арап чифлик, Менеменско, Колдере, Магнисийско, Чешнир, Бурсенско, и полуостров Еритрея.[1] В 1928 година Ватилък е бежанско село с 250 бежански семейства и 997 жители бежанци.[10]

В 2001 година Ватилък има 2343 жители, а в 2011 година - 2316.[1]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Пенчо Кавракиров
Родени във Ватилък
  • Алекси Димитров (Алексо, 1874 – ?), македоно-одрински опълченец, Солунски доброволчески отряд, Първа рота на Четиринадесета воденска дружина[11]
  • Божин Димитров Проданов (1871 - ?), български общественик и революционер, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[12]
  • Георги Атанасов (1877/1878 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Гоце Бърдаров, Трета рота на Четиринадесета воденска дружина[13]
  • Георги Христов, български революционер от ВМОРО, четник на Кимон Георгиев[14]
  • Елена Кавракирова (около 1892 - 1972), българска учителка и революционерка
  • Костадин Атанасов (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Солунски доброволчески отряд[15]
  • Панде Кръстев (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, живеещ в Солун, Солунски доброволчески отряд, нестроева рота на Петнадесета щипска дружина[16]
  • Пенчо Кавракиров (Петър), български революционер
  • Трайко Христов (1899 – 1934), български политик, комунист
  • Христо Кавракиров, български революционер
  • Яким Кавракиров, български революционер
Свързани с Ватилък

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Βαθύλακκος // Δήμος Χαλκηδόνας. Посетен на 8 юли 2019 г.
  2. а б Μπαλάσης, Ευγένιος. Οικισμοί του Κάμπου της Θεσσαλονίκης την περίοδο 1900-1940 : Μεταπτυχιακή Εργασία Επιβλ. Καθ. Μ. Μυρίδης. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνικής Σχολή. Τμήμα Αγρονόμων Τοπογράφων Μηχανικών Τεχνικές και Μέθοδοι στην Ανάλυση, Σχεδίαση και ∆ιαχείριση του Χώρου Χαρτογραφική Παραγωγή και Γεωγραφική Ανάλυση, Ιούλιος 2009. σ. 47. (на гръцки)
  3. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ34/54218/1193/28-10-1994 - ΦΕΚ 909/Β/8-12-1994 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-10-28. Посетен на 18 октомври 2014.
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 154-155.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 140.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218-219. (на френски)
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 833.
  8. Δήμος Αγίου Αθανασίου, архив на оригинала от 11 май 2010, https://web.archive.org/web/20100511042022/http://www.dimos-agiouathanasiou.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=8&Itemid=20, посетен на 7 януари 2010 
  9. Δημοτικό Σχολείου Βαθυλάκκου. Ιστορία του χωριού
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  11. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 211.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 213.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 61.
  14. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57
  15. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 66.
  16. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 388.