Направо към съдържанието

Ватилък

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Ватилакос.
Ватилък
Βαθύλακκος
Гърция
40.7694° с. ш. 22.7089° и. д.
Ватилък
Централна Македония
40.7694° с. ш. 22.7089° и. д.
Ватилък
Солунско
40.7694° с. ш. 22.7089° и. д.
Ватилък
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемИлиджиево
Географска областВардария
Надм. височина74 m
Население2316 души (2011)
Ватилък в Общомедия

Ватилък или понякога членувано Ватилъка (изписване до 1945 година: Ватилѫкъ; на гръцки: Βαθύλακκος) е село в Гърция, в дем Илиджиево (Халкидона), област Централна Македония с 2316 жители (2011).[1]

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Солунското поле на 29 километра северозападно от Солун и на 5 километра северно от Каваклиево (Агиос Атанасиос).

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Ватилък първоначално е село, но след това е превърнато в чифлик. Разположението му в североизточната част на Солунското поле го изолира от основните пътни връзки. Селото плаща извънредни данъци.[2]

В 1860 година в селото е издигната църквата „Свети Николай“.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Върти лък (Varti-lac) е посочено като село с 257 домакинства и 1298 жители българи.[4]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) във Ватилък (Кади Кьой живеят 600 българи християни.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Ватилък (Vatilak) има 640 българи екзархисти и работи българско училище.[6]

Според преброяването от 1905 година в селото има 572 българи екзархисти.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година петима души от Ватилък са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]
Църквата и българското гробище във Ватилък, 27 юли 1916 година

В 1913 година след Междусъюзническата война Ватилък остава в Гърция. В 1918 година става част от община Бугариево, към която принадлежи до 1930 година.[1] В 1921 година в селото са заселени няколко семейства гърци бежанци от Северна и Източна Тракия.[1] В същата година е основано основното училище.[1] Българското му население се изселва и на негово място са настанени гърци бежанци, предимно от смирненското село Севдикьой - около 150 семейства.[1][8][9] Заселени са бежанци и от други части на Западна Мала Азия - Али ага и Арап чифлик, Менеменско, Колдере, Магнисийско, Чешнир, Бурсенско, и полуостров Еритрея.[1] В 1928 година Ватилък е бежанско село с 250 бежански семейства и 997 жители бежанци.[10]

В 2001 година Ватилък има 2343 жители, а в 2011 година - 2316.[1]

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Пенчо Кавракиров
Родени във Ватилък
  • Алекси Димитров (Алексо, 1874 – ?), македоно-одрински опълченец, Солунски доброволчески отряд, Първа рота на Четиринадесета воденска дружина[11]
  • Божин Димитров Проданов (1871 - ?), български общественик и революционер, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[12]
  • Георги Атанасов (1877/1878 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Гоце Бърдаров, Трета рота на Четиринадесета воденска дружина[13]
  • Георги Христов, български революционер от ВМОРО, четник на Кимон Георгиев[14]
  • Елена Кавракирова (около 1892 - 1972), българска учителка и революционерка
  • Костадин Атанасов (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Солунски доброволчески отряд[15]
  • Панде Кръстев (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, живеещ в Солун, Солунски доброволчески отряд, нестроева рота на Петнадесета щипска дружина[16]
  • Пенчо Кавракиров (Петър), български революционер
  • Трайко Христов (1899 – 1934), български политик, комунист
  • Христо Кавракиров, български революционер
  • Яким Кавракиров, български революционер
Свързани с Ватилък

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д е ж Βαθύλακκος // Δήμος Χαλκηδόνας. Посетен на 8 юли 2019 г.
  2. ↑ а б Μπαλάσης, Ευγένιος. Οικισμοί του Κάμπου της Θεσσαλονίκης την περίοδο 1900-1940 : Μεταπτυχιακή Εργασία Επιβλ. Καθ. Μ. Μυρίδης. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνικής Σχολή. Τμήμα Αγρονόμων Τοπογράφων Μηχανικών Τεχνικές και Μέθοδοι στην Ανάλυση, Σχεδίαση και ∆ιαχείριση του Χώρου Χαρτογραφική Παραγωγή και Γεωγραφική Ανάλυση, Ιούλιος 2009. σ. 47. (на гръцки)
  3. ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ34/54218/1193/28-10-1994 - ΦΕΚ 909/Β/8-12-1994 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-10-28. Посетен на 18 октомври 2014.
  4. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 154-155.
  5. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 140.
  6. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218-219. (на френски)
  7. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 833.
  8. ↑ Δήμος Αγίου Αθανασίου, архив на оригинала от 11 май 2010, https://web.archive.org/web/20100511042022/http://www.dimos-agiouathanasiou.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=8&Itemid=20, посетен на 7 януари 2010 
  9. ↑ Δημοτικό Σχολείου Βαθυλάκκου. Ιστορία του χωριού
  10. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  11. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 211.
  12. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 213.
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 61.
  14. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 66.
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 388.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ватилък&oldid=12247728“.