Кърджалиево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кърджалиево
Άδενδρο
— село —
Гарата в Кърджалиево (1891 – 1894). Фото Пол Зепджи
Гарата в Кърджалиево (1891 – 1894). Фото Пол Зепджи
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Илиджиево
Географска област Вардария
Надм. височина 3 m
Население 2073 души (2011)

Кърджалиево, Кърджа̀лево[1] или Кърджалар (на гръцки: Άδενδρο, Адендро, катаревуса Άδενδρον, Адендрон, до 1927 година Κιρτζιλάρ, Кирдзалар[2]) е село в Гърция, дем Илиджиево (Халкидона), област Централна Македония с 2073 жители (2011).[3]

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Солунското поле, на 35 километра западно от Солун.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Кърджалиево е село в Солунска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кърджалиево (Кърджаларъ) брои 250 жители българи и 35 цигани.[4] Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кърджалево (Kirdjalevo) има 320 жители българи екзархисти.[6] Според гръцки източници селото е върнато към Цариградската патриаршия от гръцките чети на капитаните Гоно Йотов и Константинос Буковалас.[7] В края на XIX век в селото се заселват малко власи.[3]

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Кирдзилар (Κιρτζιλάρ) е славяногласно село в Кулакийската епископия със 165 жители (90 мъже и 75 жени) с гръцко съзнание. В селото работи гръцко начално смесено училище и детска градина с 30 ученици (20 мъже и 10 жени) и 1 учител.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. Част от българското му население се изселва и на негово място са настанени гърци бежанци от Мала Азия и Тракия. В 1928 година Кърджалиево е представено като смесено местно-бежанско село със 143 бежански семейства и 562 жители бежанци.[9] През Втората световна война селото е търговски център заради гарата си.[3]

На 9 септември 2007 година е открита новата гара на Кърджалиево, разположена северно от жилищната зона.[3]

В 2001 година селото има 2283 жители, а в 2011 - 2073.[3]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Кърджалиево

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Σύλλογος Αδενδριωτών Θεσσαλονίκης, "Αδενδριώτες", Θεσσαλονίκη 1990.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.143
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Κιρτζιλάρ -- Άδενδρον
  3. а б в г д Άδενδρο. // Δήμος Χαλκηδόνας. Посетен на 8 юли 2019 г.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 141.
  5. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр.126.
  6. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 218-219.
  7. Ο Μακεδονικός Αγώνας και η λίμνη των Γιαννιτσών
  8. Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου). // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 - 137.
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
     Портал „Македония“         Портал „Македония