Топчиево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Топчиево
Γέφυρα
Музеят на Балканските войни в Топчиево
Музеят на Балканските войни в Топчиево
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Илиджиево
Географска област Вардария
Надм. височина 40 m
Население (2001) 3 258 души

Топчиево или Топчиово (на гръцки: Γέφυρα, Гефира, до 1926 година Τοψίν, Топсин[1]) е село в Гърция, дем Илиджиево (Халкидона), област Централна Македония с 3 258 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Солунското поле на 25 километра северозападно от Солун и на 2 километра западно от Каваклиево (Агиос Атанасиос).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Около 1854 година е построена църквата „Свети Георги“ в Долно Топчиево.[2]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Топчиево живеят 266 българи християни.[3] През юни 1904 година цялото село с изключение на семейството на патриаршиста Божин минава под върховенството на Българската екзархия. През септември 1904 година трима четници на Апостол Петков раняват Божин при опит да го заведат при войводата и убиват жена му, което води да задържането от турските власти на седем селяни, както и на местния свещеник.[4] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тончиево (Tontchievo) има 184 българи екзархисти.[5]

През 1904 година селото е чифлик на солунския богаташ Жако Модиано.[4]

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Топсин (Τοψἱν) е славяногласно село в Поленинската епископия със 178 жители с гръцко съзнание. В селото работя гръцко начално смесено училище с 27 ученици (25 мъже и 2 жени) и 1 учител.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Топчиево е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Гарата в Топчиево по време на Първата световна война
Музеят на Балканските войни в Топчиево
Железопътната линия при Топчиево.

През Балканската война в селото влизат гръцки войски, които извършват грабежи и предизвикват заплаха от глад.[8] В Топчиево престолонаследникът Константинос договаря предаването на Солун от османските войски. В сградата днес е разположен Музеят на Балканските войни.

В 1913 година, след Междусъюзническата война Топчиево остава в Гърция. Част от българското му население се изселва и на негово място са настанени гърци бежанци от Чаталджа в Източна Тракия и Созопол, България. В 1926 година селото е прекръстено на Гефира. В 1928 година в селото са настанени власи от Мецово и Сирако.[9] В същата година Топчиево е бежанско село с 468 бежански семейства и 1649 жители бежанци.[10]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Топчиево
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Милошев (Милушев), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Трета солунска дружина[11]
  • Flag of Greece.svg Божин Гърка (Божинос Грекос, Μποζίνος Γραικός), гръцки андартски деец, агент от трети ред, жена му и детото му са убити при атентат срещу него от страна на членове на ВМОРО[12]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Τοψίν -- Γέφυρα
  2. 20. Ιερός ναός Αγίου Γεωργίου Κάτω Γέφυρας. // Ανάδειξη των Μεταβυζαντινών Μνημείων στην Μητροπολιτική Περιφέρεια Γουμενίσσης- Αξιουπόλεως - Πολυκάστρου μέ κέντρο τό Δήμο Ευρωπού. Посетен на 2014-06-23.
  3. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.140.
  4. а б Гръцката и сръбски пропаганди в Македония (краят на ХІХ - началото на ХХ век). Нови документи. Съставили Величко Георгиев и Стайко Трифонов, София 1995, стр. 44-45.
  5. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp 218-219.
  6. Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου). // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. с. 136 - 137.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 439 и 883.
  8. Даскалов, Георги, Българите в Егейска Македония, София 1996, с. 114.
  9. Сайт на училището в Топчиево
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 439.
  12. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.46
     Портал „Македония“         Портал „Македония