Свети Георги (Долно Топчиево)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.

„Свети Георги“
Αγίου Γεωργίου
Agios-Georgios-Kato-Yefira.jpg
Иконостасът
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Населено място Топчиево
Вероизповедание Вселенска патриаршия
Епархия Гумендженска, Боймишка и Ругуновска
Тип на сградата трикорабна базилика
Изграждане 1854 г.
Статут паметник на културата
Състояние действащ храм

„Свети Георги“ (на гръцки: Αγίου Γεωργίου) е българска възрожденска православна църква в долната махала на солунската паланка Топчиево (Гефира), Егейска Македония, Гърция, част от Гумендженската, Боймишка и Ругуновска епархия на Вселенската патриаршия.[1]

Църквата е построена около 1854 година от лерински майстори. Църквата, енорийски храм на Долно Топчиево, представлява трикорабна базилика с женска църква с размери 13,90 Χ 9,10 m. На запад и юг има трем, реставриран в 70-те години на ХХ век, като западната му част е напълно затворена. На изток храмът завършва с петостранна апсида със собствен покрив. Над апсидата има оберлихт. Останалата част е покрита с четирискатен покрив със засеци на малките стени. На западната фасада има два кръгли прозореца и релефни кръстове. Храмът има две врати, оформени с дялани камъни. Над трегера на южната има ниша с образа на светеца покровител. Зидарията е от речни камъни, а ъглите от правоъгълно издялани каменни блокове.[2][1]

Интериорът е претърпял много по-късни интервенции. От дървените декорации на храма е оцелял единствено иконостасът, който също е променен и не прилича на тези от периода. Оригинални са единствено иконите – дело на зограф от Кулакийската художествена школа. Дървените тавани са оригинални, но са в лошо състояние.[2][1] Общо в храма са запазени 39 ценни икони, едни царски двери, едно разпятие и една литийна хоругва.[3]

На 19 юли 1985 година църквата е обявена за паметник на културата под надзора на Девета ефория за византийски старини към Министерството на културата.[2][4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XXXVI. Архив на оригинала от 2018-06-12 в Wayback Machine.
  2. а б в 20. Ιερός ναός Αγίου Γεωργίου Κάτω Γέφυρας. // Ανάδειξη των Μεταβυζαντινών Μνημείων στην Μητροπολιτική Περιφέρεια Γουμενίσσης- Αξιουπόλεως - Πολυκάστρου μέ κέντρο τό Δήμο Ευρωπού. Посетен на 23 юни 2014.[неработеща препратка]
  3. Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XXXVII. Архив на оригинала от 2018-06-12 в Wayback Machine.
  4. ΥΑ ΥΠΠΕ/Β1/Φ34/31678/689/12-7-1985 - ΦΕΚ 455/Β/19-7-1985. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 18 октомври 2014.
     Портал „Македония“         Портал „Македония