Даутово
| Даутово Ελεούσα | |
| — село — | |
  Даутово  Даутово  Даутово | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Илиджиево |
| Географска област | Вардария |
| Надм. височина | 8 m |
| Население | 394 души (2001) |
Даутово, Даутче или Дау̀тча[1] (на гръцки: Ελεούσα, Елеуса, до 1926 година Δαούτσα, Даутца, Δαούτση, Даутци[2]) е село в Република Гърция, дем Илиджиево (Халкидона), област Централна Македония с 394 жители (2011).[3]
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в Солунското поле, на 33 километра северозападно от Солун.
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Даутово е село в Солунска каза на Османската империя, което по-късно е превърнато в чифлик.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Даутово (Даутче) брои 250 жители българи християни.[5] Според сайта на дем Илиджиево селото е било турско.[3]
Според гръцки данни в 1905 година селото е мюсюлманско.[4]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Дауджа (Дауџа) има 25 къщи турци.[6] Населението му се изселва и на негово място са настанени гърци бежанци от Източна Тракия - от малгарското село Деведжикьой.[3] В 1926 година името на селото е сменено на Елеуса в чест на Света Богородица.[3] В 1928 година Даутово е представено като бежанско село с 53 бежански семейства и 178 жители бежанци.[7] В 1926 година Вардар причинява опустошително наводнение в селото и до 1935 година се вземат серия мерки за защита от наводнения. В 1930 година в Даутово се заселват жителите на изоставеното село Ментешли (Ели). В 50-те години на XX век е построен голям язовир и са създадени мрежа от напоителни канали, които да отвеждат водата на Вардар из Солунското поле. Селяните се занимават с отглеждане на царевица и памук, както и с животновъдство.[3]
В 2001 година селото има 562 жители, а в 2011 година - 394.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.236
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е Ελεούσα // Δήμος Χαλκηδόνας. Посетен на 8 юли 2019 г.
- ↑ а б Μπαλάσης, Ευγένιος. Οικισμοί του Κάμπου της Θεσσαλονίκης την περίοδο 1900-1940 : Μεταπτυχιακή Εργασία Επιβλ. Καθ. Μ. Μυρίδης. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνικής Σχολή. Τμήμα Αγρονόμων Τοπογράφων Μηχανικών Τεχνικές και Μέθοδοι στην Ανάλυση, Σχεδίαση και ∆ιαχείριση του Χώρου Χαρτογραφική Παραγωγή και Γεωγραφική Ανάλυση, Ιούλιος 2009. σ. 48. (на гръцки)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 141.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 29. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
| |||||||||||||||||
