Чохалари

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Чохалари
Παρθένι
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Илиджиево
Географска област Вардария
Надм. височина 2 m
Население (2001) 562 души

Чохалари или Чоала̀ра[1] (на гръцки: Παρθένι, Партени или Παρθένος, Партенос, катаревуса Παρθένιον, Партенион, до 1926 година Τσοχαλάρ, Цохалар[2]) е село в Гърция, дем Илиджиево (Халкидона), област Централна Македония с 562 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Солунското поле, на около 4 километра южно от Илиджиево (Халкидона).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Чохалари е село в Солунска каза на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е от 1856 година.[3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Чохалари (Tchiohalari), Воденска епархия, живеят 210 гърци.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Чолжелер брои 187 жители, всички турци.[5]

Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село (Чохаларе) минава под върховенството на Българската екзархия.[6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Чохаларе (Tchohalare) има 216 жители българи екзархисти.[7]

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Цохалар (Τσοχαλάρ) е славяногласно село във Воденската митрополия със 180 жители с гръцко съзнание. В селото работи гръцко начално смесено училище с 13 ученици и 1 учител.[8]

След Младотурската революция в 1909 година жителите на селото изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:

Молим ви от името на 15 семейства българи екзархисти да ни се даде припадающата част от селското ни училище и черкуването ни да става подред в черквата, която е направена с парите на всички селяни, и която още през стария режим е поверена на 19 семейства патриаршисти. От името на българите в с. Чохалари Алексо Трайков.[9]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В 1926 година името на селото е променено на Партенос, в превод девица. Българското му население се изселва и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1928 година Чохалари е представено като чисто бежанско село със 17 бежански семейства и 44 жители бежанци.[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.236
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Τσοχαλάρ -- Παρθένος
  3. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΔΙΛΑΠ/Β1/Φ34/45973/1002/7-10-1994 - ΦΕΚ 805/Β/25-10-1994. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 18 октомври 2014.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 141.
  6. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр. 126.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Paris, 1905, рр. 218 – 219.
  8. Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου). // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 – 137.
  9. Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 527.
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
     Портал „Македония“         Портал „Македония