Сарамурово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сарамурово
Σαρή Ομέρ
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Илиджиево
Географска област Вардария
Население (преди 1940) изселено души

Сарамурово или Сари Омер (на гръцки: Σαρή Ομέρ) е бивше село в Република Гърция, в дем Илиджиево, област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е било разположено в Солунското поле на десния бряг на Вардар между селата Бугариево и Ингилизово.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Сарамурово е чифлик в Солунска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Самури (Samouri) живеят 90 гърци.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Сарамурово (Saramourovo) е посочено като село със 25 домакинства и 120 жители българи.[2]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Дърмица живеят 120 българи християни.[3] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сарамирово (Saramirovo) има 128 българи екзархисти.[4] В 1910 година в Сари Умер (Σαρί Ουμέρ) има 85 жители „българомислещи схизматици“.[5]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1913 година след Междусъюзническата война Сарамурово остава в Гърция. Българското му население се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. Изселено е преди войната.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Сарамурово
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Милушев Николов - Живко (20. V. 1908 - 1944), емигрант в Пловдив със семейството си след Първата световна война, работи като арматурист, член на БКП от 1935 г., организира стачки на строителните работници, през зимата на 1943 - 1944 г. е партизанин в диверсионната чета, действаща в района на Свети Спас, през април 1944 г. се присъединява към бригадата „Георги Димитров“, убит[6][7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 33.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 150-151.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 140.
  4. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 218-219.
  5. Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Θεσσαλονίκης / Σ
  6. Горов, Христо. Хроника на едно лято. Партизански дневник. София, Партиздат, 1975. с. 198.
  7. Серкеджиев, Георги. По пътя на родопските партизани. Отряд „Антон Иванов“ и бригада „Георги Димитров“. София, Медицина и физкултура, 1984. с. 52.
     Портал „Македония“         Портал „Македония