Първа родопска бригада „Георги Димитров“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Първа родопска бригада „Георги Димитров“ е подразделение на Втора Пловдивска въстаническа оперативна зона на НОВА по време на комунистическото партизанско движение в България (1941-1944). Действа в района Родопите.

Партизански паметник в с. Храбрино

История[редактиране | редактиране на кода]

Началото на Първа родопска бригада „Георги Димитров“ е положено през м. април 1944 г. Оцелелите 18 партизани от разгрома на Родопския партизански отряд „Антон Иванов“ се събират в местността „Синия камък“. Създават Партизанска дружина „Кочо Честименски“. Бързо увеличава състава си и е подразделена на три чети. Командир на дружината е Андон Шопов (Рачо), политкомисар Аргир Стоилов. [1]Действа в района южно от река Марица и западно от Чепеларската река до гр. Брацигово, гр. Пещера и гр. Батак.

Извършва бойни акции в с. Чукрен, местността „Скобелево“, ж. п. моста при с. Кадиево и др. До м. юли 1944 г. дружината многократно увеличава числения си състав и прераства в Първа родопска бригада „Георги Димитров“. Командир на бригадата е Андон Шопов (Рачо), политкомисар Илия Кръстев. [2][3] Бригадата издава свой вестник „Въстаническа борба“.

Провежда акции в с. Добралък, с. Ситово, горския пункт при с. Кадиево, мандрата и стопанството на връх „Голям Персенк“. Води тежки боеве с правителствени части на 4 юни 1944 г. на връх „Юрукалан“, на 23 юли на връх „Голям Персенк“, на 4 септември на връх „Модър тепе“. Част от партизаните слизат на юг към Гърция, за да се свържат с партизански части на ЕЛАС и за оръжие[4].

На 9 септември 1944 г. бригадата участва в установяването на властта на ОФ в Пловдивско.

Численост и състав[редактиране | редактиране на кода]

Общият брой на всички участвали в бригадата партизани е 172 души, включително четирима дезертирали и предали се на властта.[5] От останалите 168 души 12 при постъпването си са под 18-годишна възраст, 19 са жени. Най-младият партизанин е на 15 години. Членове на БКП са 101 души, на РМС - 57, а 10 са безпартийни. Четиримата дезертирали са членове на РМС. От комунистите трима са бивши членове на ВМРО. Един от партизаните, Иван Бураджийски е криминален престъпник, включил се в партизанското движение след бягство от затвора. Осем са българомохамедани (5 от Лясково, 2 от Брезе и един от Забърдо), десет са евреи, а един - арменец.[6]

Загиват 21 души, от които 18 в сражение, а трима - след като са заловени живи. На 9 септември 1944 г. бригадата наброява 135 души.[5]

След Деветосептемврийския преврат от 1944 г. 33 от участвалите в отряда постъпват в Българската армия, 31 - в милицията, 21 са партийни работници, 15 стават служители в администрацията, 9 - ръководни стопански кадри.[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 121
  2. http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf, с. 466
  3. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 174
  4. Пътеводител по фондовете на БКП, съхранявани в Централен държавен архив, второ допълнено издание, Главно управление на архивите при Министерски съвет, 2006 с. 167
  5. а б Дочев, Донко. Социално-класова характеристика на Първа родопска бригада „Георги Димитров“, Исторически преглед, година ХХV, 1969, книжка 2-3, с. 57.
  6. Дочев, Донко. Социално-класова характеристика на Първа родопска бригада „Георги Димитров“, Исторически преглед, година ХХV, 1969, книжка 2-3, с. 46, 52-53, 55-56, 59.
  7. Дочев, Донко. Социално-класова характеристика на Първа родопска бригада „Георги Димитров“, Исторически преглед, година ХХV, 1969, книжка 2-3, с. 58.