Лясково (област Смолян)
Тази статия е за село Лясково в област Смолян. За други села с това име вижте Лясково.
![]() | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Лясково | |
---|---|
![]() Изглед към Лясково от местността „Бърце“ | |
Общи данни | |
Население | 575 души[1] (15 септември 2022 г.) 10,2 души/km² |
Землище | 56,505 km² |
Надм. височина | 1109 m |
Пощ. код | 4818 |
Тел. код | 03044 |
МПС код | СМ |
ЕКАТТЕ | 44848 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Смолян |
Община – кмет | Девин Здравко Иванов (БСП, ДПС) |
Кметство – кмет | Лясково Росен Войводов (ГЕРБ) |
Лясково в Общомедия |
Лясково е село в Южна България. То се намира в община Девин, област Смолян.
География[редактиране | редактиране на кода]
История[редактиране | редактиране на кода]
Според османски списък на селищата и немюсюлманските семейства в тях, предвид облагането им с джизие от 8 ноември 1635 година, броят на немюсюлманските семейства в Лясково и Настан е общо 17.[2]
През 1872 година в селото има 80 къщи. От 1878 до 1886 година то попада в т. нар. Тъмръшка република. През 1920 година в селото живеят 790 души, през 1946 – 1049 души, а през 1965 – 1252 души.[3][4]
Безспорно Лясково е било старо селище с вековни традиции. Почти всички от жителите му са запазили българските си имена, които са приели по време на многократно проведените „Възродителни процеси“.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
В покрайнините на село Лясково се намират 2 забележителности – скалата „Астанета“ и скален масив „Глухите камъни“ за които се разказва в местни легенди свързани с османската власт.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Традиционен селски събор се провежда на 8 август. С тенденция изместване последната седмица на месец Август.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Село Лясково Архив на оригинала от 2010-09-04 в Wayback Machine.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Грозданова, Елена. Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при Министерски съвет, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 24.
- ↑ Вълчев, Ангел. Тъмраш. София, Издателство на Отечествения фронт, 1973. с. 342.
- ↑ Милетич, Любомир. Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година. София, Българска Академия на Науките; Държавна Печатница, 1918. с. 269.
|