Лясково (област Смолян)

Лясково
	; Изглед към Лясково от местността „Бърце“
	Лясково Координати: 41°47′05.69″ с. ш. 24°29′41.52″ и. д. / 41.784914° с. ш. 24.494867° и. д. Лясково
Общи данни
Население	575 души (15 септември 2022 г.); 10,2 души/km²
Землище	56,505 km²
Надм. височина	1109 m
Пощ. код	4818
Тел. код	03044
МПС код	СМ
ЕКАТТЕ	44848
Администрация
Държава	България
Област	Смолян
Община; – кмет	Девин; Здравко Иванов; (БСП, ДПС)
Кметство; – кмет	Лясково; Росен Войводов; (ГЕРБ)
	Лясково в Общомедия

Тази статия е за село Лясково в област Смолян. За други села с това име вижте Лясково.

Лясково е село в Южна България. То се намира в община Девин, област Смолян.

География[редактиране | редактиране на кода]

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

История[редактиране | редактиране на кода]

Според османски списък на селищата и немюсюлманските семейства в тях, предвид облагането им с джизие от 8 ноември 1635 година, броят на немюсюлманските семейства в Лясково и Настан е общо 17.^[2]

През 1872 година в селото има 80 къщи. От 1878 до 1886 година то попада в т. нар. Тъмръшка република. През 1920 година в селото живеят 790 души, през 1946 – 1049 души, а през 1965 – 1252 души.^[3]^[4]

Безспорно Лясково е било старо селище с вековни традиции. Почти всички от жителите му са запазили българските си имена, които са приели по време на многократно проведените „Възродителни процеси“.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В покрайнините на село Лясково се намират 2 забележителности – скалата „Астанета“ и скален масив „Глухите камъни“ за които се разказва в местни легенди свързани с османската власт.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Традиционен селски събор се провежда на 8 август. С тенденция изместване последната седмица на месец Август.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Село Лясково Архив на оригинала от 2010-09-04 в Wayback Machine.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ www.grao.bg.
↑ Грозданова, Елена. Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при Министерски съвет, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 24.
↑ Вълчев, Ангел. Тъмраш. София, Издателство на Отечествения фронт, 1973. с. 342.
↑ Милетич, Любомир. Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година. София, Българска Академия на Науките; Държавна Печатница, 1918. с. 269.

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[wikidata-dabeae05fcbed5ad494c5ba781a8f16bca682c01-v3-1] www.grao.bg.

[2] Грозданова, Елена. Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при Министерски съвет, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 24.

[3] Вълчев, Ангел. Тъмраш. София, Издателство на Отечествения фронт, 1973. с. 342.

[4] Милетич, Любомир. Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година. София, Българска Академия на Науките; Държавна Печатница, 1918. с. 269.

[1]

[2]

[3]

[4]