Направо към съдържанието

Илия Кръстев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Илия Кръстев
български партизанин и офицер
Роден
Починал
?

Учил въвВоенна академия „Фрунзе“
ПартияБългарска комунистическа партия
Работилвоенен деец • офицер
Семейство
Братя/сестриНанка Серкеджиева

Илия Динчев (Димчев) Кръстев с псевдоним Дойчин е български комунистически деец, партизанин, офицер от БНА.[1]

Роден е на 23 септември 1923 г. в Пловдив, тогава в Царство България. Има незавършено средно образование. Ученик в Първа мъжка гимназия, но напуска училището. Член е на Българската работническа партия (т.с.) от 1941 г. Работи като работник в тухларна фабрика и тютюнев склад (20 юни 1942 – 1 септември 1943). Член е на бойна група. На 1 септември 1943 г. излиза в нелегалност и става партизанин в партизански отряд „Антон Иванов“. Член е на щаба на отряда. В отряда се „жени“ за 17-годишната партизанка Мария Бакалова – Бойка, загинала през март 1944 година. Според спомени на участници в отряда, Дойчин участва в екзекуцията на редактора на отрядния стенвестник „Искра“, Асен Милчев (Стамен), на партизанина Тьофката, на младеж с психични отклонения от с. Добралък, привлечен от него в отряда и впоследствие – убит.[2]

От 1 март до 15 април е политически комисар на дружина в Първа родопска бригада „Георги Димитров“. Известно време е политически комисар на Първа родопска бригада „Георги Димитров“ (4 юни – 9 септември 1944).[3]

След 9 септември 1944 г. влиза в българската армия. На 27 септември 1944 г. е назначен за помощник-командир на осма дивизионна инженерно-щурмова дружина. Излиза в запаса по собствено желание на 30 юни 1945 г. От 1 юли до 30 декември 1945 г. е завеждащ военния отдел на Областния комитет на РМС. Мобилизиран на 1 декември 1945 г. Завършва съкратен курс на Военното училище в София (30 декември 1945 – 30 септември 1946).[4] В периода 1 октомври 1946 – 10 ноември 1947 г. е командир на рота в девети пехотен пловдивски полк. От 1 ноември 1947 г. се записва във Военната академия в София, където остава до 1 октомври 1949 г., след което е изпратен във военната академия „Фрунзе“[5], в която учи до 6 декември 1950. Между 6 декември 1950 и 26 януари 1952 г. служи в МВР. От 1952 г. е полковник, а от 19 септември 1959 г. е генерал-майор. Достига до звание генерал-лейтенант. От 26 януари 1952 до 12 декември 1953 г. е временен началник на Разузнавателното управление на българската народна армия. В периода 12 декември 1953 – 25 май 1962 г. е началник на военното разузнаване. След това учи във Военната академия на Генералния щаб на СССР.[6] Към 1978 г. е началник на гражданска отбрана. Пенсионира се през 1985 г.[7] Награждаван е с орден „За храброст“, IV ст., 2 кл. и съветския орден „Червена звезда“.

В началото на 80-те години на ХХ век Давид Овадия записва разказа на Кръстев за живота му в партизанския отряд „Антон Иванов“ и го публикува във в. „Литературен фронт“. Въпреки че не са разкрити много факти от случилото се през 1943 – 1944 година, публикуваното предизвиква недоволство в средите на „активните борци“.[8]

  • Военното училище, София (30 декември 1945 – 30 септември 1946)
  • Военна академия „Г.С.Раковски“ (10 ноември 1947 – 1 януари 1948)
  • Военна академия „Фрунзе“ (1 януари 1948 – 6 декември 1950)
  • Военна академия на Генералния щаб на армията на СССР (1962 – ?)
  • Полковник (1952)
  • Генерал-майор (19 септември 1959)
  • Генерал-лейтенант (неизв.)
  1. Ф. 1Б; оп. 6; а.е. 384, Решение № 218 от [декември} 1947 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БРП /к/ за одобряване кандидатурата на офицери за следване в съветски висши учебни заведения, с. 3
  2. Груев, Михаил. Неизвестните спомени на двама „антонивановци“ и подновяването на дебата за съдбата на отряда, Известия на държавните архиви, 121/2021, с. 66, 69, 76 – 77, 98 – 100, 102 – 103.
  3. Лалов, И., Костадинова, М и Ташев, Т. Помощник командирите в Отечествената война", ДВИ, 1975, с. 437
  4. Протокол № 187 от 8 септември 1959 г., с. 169
  5. Протокол № 289 от 22 август 1950 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с.53
  6. „Военното разузнаване през комунизма“, КРДОПБГДСРСБНА, 2012, с.296
  7. Иванов, Д. Кратка история на Държавна сигурност 1907 – 2013, Изд. Сиела, 2013, с. 187
  8. Груев, Михаил. Неизвестните спомени на двама „антонивановци“ и подновяването на дебата за съдбата на отряда, Известия на държавните архиви, 121/2021, с. 46.