Давид Овадия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Давид Овадия
Роден 1 декември 1923 г.
Починал 8 април 1995 г. (71 г.)
Професия поет, преводач
Националност Флаг на България България
Жанр поезия
Направление социалистически реализъм

Давид Хаим Овадия е български поет и преводач на поезия от еврейски произход, участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война.

Кратка биография[редактиране | редактиране на кода]

Давид Овадия е роден на 1 декември 1923 г. в град Кърджали. Той е активен член на Работническия младежси съюз от 1940 година, партизанин от Втора средногорска бригада „Васил Левски“ и член на Българската комунистическа партия от 1945 година. През 1950 година завършва руска филология в Софийския университет. Работи като редактор последователно във в.„Отечествен глас”, Радио София, издателство „Партиздат“ и издателство „Народна младеж“.

Давид Овадия е заслужил деятел на културата от 1974 година, член на СБП. Почти цялото му творчество е посветено на борбата срещу фашизма, но пише и любовна поезия.[1] Преводач на руска поезия.

Участва в редица състезания по шахмат – софийските първенства по шахмат, Мемориал „Бахаров“, турнири за ветерани и др. Умира на 8 април 1995 г.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Стихосбирки[редактиране | редактиране на кода]

  • Партизански дневник (1948)
  • До последния миг (1950)
  • Отрядът живее (1951)
  • Стихове за партизанския отряд (1955)
  • Дом (1956)
  • Омразата не бива да угасне (1958)
  • Несбъдната среща (1960)
  • Епиграми (1961)
  • Късна среща (1964)
  • Стихотворения (1967)
  • Трябва да се живее (1972)
  • Избрани стихотворения” (1973)
  • Белият снежен килим (1975)

Мемоарно-документална литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Петър Черкелов (1954)
  • Август, август... (1965)
  • Леваневски (1980)
  • Менахо или терористът (1970)
  • Избрани произведения т. I и II (1983)
  • Дед или разгромът (1990)

Литература за деца[редактиране | редактиране на кода]

  • Радостни очи (съавтор, 1976)
  • Партизаните (1980)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия България, Том 4, Издателство на БАН, София, 1984

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]