Кулакия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кулакия
Χαλάστρα
Кулакийската библиотека
Кулакийската библиотека
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемДелта
Географска областВардария
Надм. височина3 m
Население7298 души (2001)
ПокровителАтанасий Кулакийски и Йоан Кулакийски[1]
Пощенски код573 00
Телефонен код2310 – 74
Кулакия в Общомедия

Кулакия или Халастра (на гръцки: Χαλάστρα, Халастра, до 1926 година Κουλουκιά,[2] форми на името Κουλακιά, Κουλιακιὰ, Κωλακία; до 1955 година Χαλάστρα;[3] до 1980 година Πύργος,[4]) е град в Република Гърция, част от дем Делта в област Централна Македония със 7298 жители (2001). Кулакия е център на архиерейското наместничество Камбания на Берската, Негушка и Камбанийска епархия.[5]

География[редактиране | редактиране на кода]

Градът е разположен в делтата на Вардар в областта Вардария на 20 километра западно от град Солун.

На три километра югоизточно от Кулакия, на мястото на бившето село Чалъково, е запазена църквата „Свети Димитър“ – трикорабна базилика от 1858 година, обявена за защитен паметник.[6]

История[редактиране | редактиране на кода]

Античност[редактиране | редактиране на кода]

В Античността Халастра е град в Мигдония, споменат от Херодот в неговата „История“. Градът по-късно е известен и на Страбон, но в Средновековието престава да се споменава.

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Българка от Кулакия и селянка от Балджа, Рафаел Жакмен, Iconographie générale et méthodique du costume du IVe au XIXe siècle (315 – 1815), Paris, 1863 – 1869.

Сведения за Кулакия има от XV век като християнско селище, вакъф на Гази Евренос бег.[7] Кулакия е център на Камбанийската епископия, подчинена на Солунската митрополия,[8] което позволява на елинизма да се задържи в селото. В XIX век Кулакия е единственото гръцко село в иначе напълно българската област Вардария.

В 1806 година английският учен и дипломат Уилям Лийк пише за Кулакия:

...Кулакия, голямо гръцко село... Кулакия, което се намира на пътя от Солун за Катерина, както и за Верия, резиденция на митрополита на Кампания, един от подчинените на митрополитския управител в Солун. Митрополитът на Кампания някога е пребивавал в Капсохори, друго гръцко село, разположено между Караазмак, Мавронери и Инджекара или Бистрица в добре заселената част на равнината, около които има няколко други гръцки села. Цялото останало население на тези огромни равнини в Долна Македония се състои от български селяни ратаи по турските чифлици, които са разпръснати по нея.[9]

В 1831 година френският консул в Солун Еспри-Мари Кузинери пише:

Кулакия... голямо село изцяло населено от гърци, които както изглежда живеят там открай време, въпреки владичеството на българите, които ги заобикалят по цялото околно поле.[10]

От XV век е известно, че жителите на паланката се ползват с определени привилегии, тъй като работят в солниците. Кулакийци се занимават с рибарство и по време на Гръцкото въстание в 1821 година са принудени да дадат кораби за османския флот. В средата на века Кулакия има мъжко и женско училище с 4 учители и около 200 ученици.[8] През XIX век Кулакия е център на зографска художествена школа.[11]

В 1863 година в Кулакия е направено Кулакийското евангелие – превод на Неделното евангелие, писан с гръцки букви на местния български диалект.[12] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Колякия (Koliakia), Камбанийска епархия, живеят 1000 гърци.[13]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Кулакия живеят 1720 гърци,[14] като селото се състои от българско погърчено мнозинство и една стара гръцка колония:

Между българскитѣ чифлици въ долината на р. Вардаръ се намира гръцко село Кулакия, което се състои отъ българско погръчено болшинство и една малка стара гръцка колония, вѣроятно заварена отъ турцитѣ. Гръцизъмътъ се е закрѣпилъ тукъ благодарение на старо епископство, което още сѫществува.[15]

Според професор Йордан Иванов в една от махалите му в началото на XX век селяните все още са двуезични – говорят и гръцки и български.[16] Тази информация се потвърждава и от Андре Мазон, който определя една четвърт от населението на Кулакия преди Балканските войни (1912 – 1913) като съставена от българи-патриаршисти, които са двуезични.[17] Рафаел Жакмен в изследването си на историята на народния костюм от 1863 – 1869 година публикува илюстрация на „българка от Колакия“ (Bulgare de Collakia) в народна носия.[18]

Цялото селище е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Колакия (Kolakia) има 400 жители българи патриаршисти гъркомани и 1450 гърци, като в селото работят две гръцки училища.[19]

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Кулакия (Κουλακιά) е елиногласно и славяногласно селище, седалище на Кулакийската епископия с 2849 жители, от които 2674 с гръцко съзнание и 175 с българско. В селото работят петокласно мъжко гръцко училище и четирикласно женско и детска градина с 279 ученици и 4 учители.[20]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Кулакийската водна кула

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Кулакия остава в Гърция.

В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Кулакия като гръцко село на българо-гръцката езикова граница:

От другата страна на Вардар само селото Колакия е гръцко. Валмаса (Валмадес) е, напротив, българско (Гопчевич го дава гръцко), също и Йонджида, която Гопчевич съвсем е забравил.[21]

След 1918 година в Кулакия се заселват гръцки преселници от Кавказ, Тракия и Мала Азия.

В 1926 година името на селището е сменено от Κουλουκιά на Халастра.[22] В 1955 година по случай построяването на Кулакийската водна кула името е сменено на Пиргос (Πύργος), в превод Кула.[23][24] В 1980 година е върнато името Халастра.[25]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

От Кулакия са двама новомъченици за християнската вяра от XVIII век – Атанасий Солунски (около 1750 – 1774) и Йоан Кулакийски (? – 1776). В XIX век градчето е зографски център и дава няколко видни зографи и иконописци – от първата половина на века братята Маргаритис, Димитриос и Константинос Ламбу, а от втората Ставракис Маргаритис, Атанасиос Маргаритис, Николаос Константину и Димитриос Хадзистаматис. По време на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония Кулакия е гръцка база и дава доста андартски дейци като лекаря Константинос Думблас. В ХХ век художествената традиция в градчето продължава – от Кулакия са видните художници Сотирис Зисис (1902 – 1989) и Костас Карамбукукис (1954 – ).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά. // Fouit.gr. Посетен на 5 януари 2018. Архив на оригинала от 2018-01-29 в Wayback Machine.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 7 февруари 2022 г.
  3. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 7 февруари 2022 г.
  4. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 7 февруари 2022 г.
  5. Ιερά Μητρόπολη Βεροίας, Ναούσης και Καμπανίας. Ενορίες, архив на оригинала от 12 април 2008, https://web.archive.org/web/20080412035605/http://www.imverias.gr/content/view/43/51/, посетен на 2008-06-22 
  6. Δημοτικό Διαμέρισμα Χαλάστρας, πρώην Δήμος Χαλάστρας. // Δήμος Δέλτα. Посетен на 31 юли 2014.[неработеща препратка]
  7. Ευγενίδου, Δέσποινα. Μια „Συντεχνία“ αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά. Θεσσαλονίκη, Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180 – 204, 1982. σ. 182 – 183. Посетен на 10 юни 2014.
  8. а б Ευγενίδου, Δέσποινα. Μια „Συντεχνία“ αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά. Θεσσαλονίκη, Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180 – 204, 1982. σ. 183. Посетен на 10 юни 2014.
  9. Leake, William Martin, F.R.S. &c. Travels in Northern Greece. London, J. Rodwell, New Bond Street, Gilbert & Rivington, 1835. с. 259.
  10. Cousinéry, Esprit Marie. Voyage dans la Macédoine: contenant des recherches sur l'histoire, la géographie, les antiquités de ce pay, Paris, 1831, 1 vol, р. 61.
  11. Ευγενίδου, Δέσποινα. Μια „Συντεχνία“ αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά. Θεσσαλονίκη, Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180 – 204, 1982. σ. 181. Посетен на 10 юни 2014.
  12. Иванов, Йордан. „Българите в Македония“, С., 1917, стр. 198.
  13. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 37. (на френски)
  14. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 141.
  15. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 76.
  16. Иванов, Йордан. „Българите в Македония“, С., 1917, стр.302.
  17. Mazon, Andre et Andre Vaillant. L'evangeliaire de Kulakia un parler slave du Bas-Vardar, Paris 1938, p. 4 – 5
  18. Jacquemin, Raphäel. Iconographie générale et méthodique du costume du IVe au XIXe siècle (315 – 1815), L'Auteur, Paris, 1863 – 1869.
  19. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218 – 219. (на френски)
  20. Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου). // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 – 137.
  21. Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465 – 466.
  22. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 7 февруари 2022 г.
  23. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 7 февруари 2022 г.
  24. Χαλάστρα : Σαν σήμερα 25-4-2000, τελειώνει το βάψιμο και η αναπαλαίωση του υδατόπυργου!. // DeltaThess - News, 26 Απριλίου, 2020. Посетен на 7 февруари 2022 г. (на гръцки)
  25. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 7 февруари 2022 г.