Махмудово
| Махмудово Μαχμώτοβο | |
  Махмудово  Махмудово  Махмудово | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Делта |
| Географска област | Вардария |
| Надм. височина | 2 m |
Махмудово или Махмутово (на гръцки: Μαχμώτοβο, Μαχμούτ, Махмутово, Махмут) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, на територията на дем Делта в административна област Централна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Махмудово е било разположено в Солунското поле, в областта Вардария североизточно от Кулакия (Халастра) и югозападно от Текелиево (Синдос), на така наречения Долен път от Солун за Кулакия. Селото е било на десния южен бряг на канала Малък Вардар срещу Лапра.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Махмудово е мюсюлмански чифлик с българско население в Солунска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Махмутовон (Mahmoutovon), Камбанийска епархия, живеят 150 гърци.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Махмуд (Mahmoud) е показано като село с 25 домакинства и 126 жители българи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Махмудово има 105 жители българи.[4] Цялото християнско население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия - по данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Махмутово (Mahmoutovo) има 64 българи патриаршисти гъркомани.[5]
В 1906 година след голямото наводнение от Вардар според гръцки данни в Махмудово има 50 жители гърци православни и цигани православни, дошли от Кулакия.[1]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
В 1913 година след Междусъюзническата война Махмудово остава в Гърция и е изселено.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Μπαλάσης, Ευγένιος. Οικισμοί του Κάμπου της Θεσσαλονίκης την περίοδο 1900-1940 : Μεταπτυχιακή Εργασία Επιβλ. Καθ. Μ. Μυρίδης. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνικής Σχολή. Τμήμα Αγρονόμων Τοπογράφων Μηχανικών Τεχνικές και Μέθοδοι στην Ανάλυση, Σχεδίαση και ∆ιαχείριση του Χώρου Χαρτογραφική Παραγωγή και Γεωγραφική Ανάλυση, Ιούλιος 2009. σ. 40. (на гръцки)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 37. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 154-155.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 141.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218-219. (на френски)
| |||||||||||||||||
