Направо към съдържанието

Михаил Каяфов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Михаил Каяфов
Роден
1872 г.
Починал
не по-рано от 1919 г.

Михаил (Миле) Димитров Каяфов е български търговец и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Българският революционен комитет в Енидже Вардар в началото на XX век (11 май 1906 г.): Първи ред, седнали, от ляво надясно: Димитър Карабашев, учител; Пенчо Кавракиров, учител от Солун; Григор Томов Фоцеларов от Енидже Вардар; Тома Костадинов Гърков от Енидже Вардар; Христо Сърбов Христов, шивач; Христо Пончанов (Чапоното), търговец от Енидже Вардар; Туфекчията; втори ред от ляво надясно: Христо Хаджи Койчев от Енидже Вардар, Антон Кривото учител; Пампулов, председател на комитета, учител от Кюстендил; Михаил Каяфов, търговец от Енидже Вардар; трети ред отляво: Петър Генчанов, търговец от Енидже Вардар; Иван Тенекеджията, търговец от Енидже Вардар; Митцо Петров Шемов, учител от Енидже Вардар; Иван Христов Мандалчев, търговец от Енидже Вардар; Иван Хаджи Костов, учител от Енидже Вардар; Тодор Никезов, учител от Енидже Вардар; Михаил Кожухаров, файтонджия от Енидже Вардар
Описание на снимката от около 1897 година по спомените на Георги Божков, прави от ляво надясно: Пере Тошев (по-вероятно Даме Груев), Станко Попстанков, Диме Търтопов, следва неизвестен, после Никола Хаджииванов и Христо Литовойчето. Втори ред, седнали: Теофиле, Андон Попставрев, Томо Тушиянов, Хариш Божков, Георги Харизанов, Мите Попставрев, Любишанов. Трети ред, седнали: Мите Чобанов, Миле Каяфов, Георги Попхристов, Хаджи Дионис (хаджи Дала) и Христо Тодев.[1]

Михаил Каяфов е роден през 1872 година[2] в град Енидже Вардар (Па̀зар), тогава в Османската империя, днес в Гърция. Произлиза от будно и заможно семейство. Баща му Димитър Каяфов е първо член на Ениджевардарската гръцка община, а син му Георги Каяфов е активен член на Солунския български клуб. Михаил Каяфов се занимава основно с търговия, но в същото време членува във ВМОРО.[3] Член е на Ениджевардарския революционен комитет заедно с Хариш Божков, Томо Тушиянов, Миле Попхристов, Георги Харизанов, Георги Попхристов и Димитър Карабашев.[4]

Заради българския си произход Михаил Каяфов търпи лишения в завзетата от новите гръцки власти Егейска Македония след 1912 година. Неколкократно е бит и осъждан. Първоначално е заточен на Трикери, където се разболява от холера, но оцелява. После е затворен в Еди куле. По-късно Михаил Каяфов е инквизиран от гръцката армия през 1919 година край Радомир заедно с Хариш Божков, Иван Нанов, Дине Гърков, Попхристов и други, някои от които не издържат мъченията и умират.[5]

Умира в Енидже Вардар.[4]

  1. Христосков, Радослав. Спомени на Георги Харишев Божков от Енидже Вардар // Македонски преглед XLVIII (1). София, МНИ, 2025. с. 93.
  2. ЦДА, ф. 246к, оп.9, а.е.354, л. 104
  3. Христосков, Радослав. Националните борби на българите в Енидже Вардар и гръцкият гнет (по спомени на Георги Каяфов) // „Македонски преглед“ XLІI (3). София, МНИ, 2019. с. 133-150.
  4. а б Христосков, Радослав. Спомени на Георги Харишев Божков от Енидже Вардар // „Македонски преглед“ XLVIІI (1). София, МНИ, 2025. с. 92 – 93.
  5. Христосков, Радослав. Националните борби на българите в Енидже Вардар и гръцкият гнет (по спомени на Георги Каяфов) // „Македонски преглед“ XLІI (3). София, МНИ, 2019. с. 143 – 144.