Направо към съдържанието

Георги Каяфов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георги Каяфов
български общественик
Георги Каяфов, Коста Визовит от Воден, адвокат Сисов от Бер, Менелай Гелев при освобождението им на 12 май 1941 година от остров Хиос
Георги Каяфов, Коста Визовит от Воден, адвокат Сисов от Бер, Менелай Гелев при освобождението им на 12 май 1941 година от остров Хиос

Роден
Починал

Георги Михайлов Каяфов е български общественик, деец на Солунския български клуб.

Георги Каяфов е роден на 16 януари 1894 година в град Енидже Вардар, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Произлиза от будно и заможно семейство. Дядо му Димитър Каяфов е първо член на Ениджевардарската гръцка община, а сетне на Ениджевардарската българска община, а баща му Михаил Каяфов се занимава основно с търговия и е активен член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в града. Заради българския си произход Георги Каяфов търпи лишения в завзетата от новите гръцки власти Егейска Македония след 1912 година. През 1938 година е интерниран на остров Хиос като неблагонадежден елемент, откъдето е освободен от германските власти след окупацията на Гърция. В периода на Втората световна война е активен член на Българския акционен комитет[1][2] и на Солунския български клуб, заради което е преследван от гръцките власти, но е спасен благодарение на усилията на Андон Калчев. В края на 1944 година се установява в България, където е активен член на Солунското македонско братство. Следен е от новите комунистически власти и е вкаран в специален „списък на по-известните реакционери, бежанци от Гърция, спрямо които трябва да се вземат мерки“. Умира в София.[3]

  1. Мичев, Добрин. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г., МНИ, София, 1995, с.44
  2. Даскалов, Георги. Участта на българите в Егейска Македония 1936 - 1946: политическа и военна история. София, Полиграф - Юг, 1999. с. 279.
  3. Христосков, Радослав. Националните борби на българите в Енидже Вардар и гръцкият гнет (по спомени на Георги Каяфов) // „Македонски преглед“ XLІI (3). София, МНИ, 2019. с. 133-150.