Михаил Сматракалев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Михаил Сматракалев
български поет македонист
Роден
Починал

Михаил Иванов Сматракалев, известен с литературния псевдоним Ангел Жаров, е български поет, критик и деец на БКП, приел идеите на македонизма.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Сматракалев е роден в Сяр, тогава в Османската империя. Баща му Иван Сматракалев, член на ВМОРО, е подгонен в 1913 година от новите гръцки власти и се установява с цялото си семейство в Пазарджик.

Сматракалев завършва право и работи като адвокат. Вербуван е в левичарската ВМРО (обединена) от Симеон Кавракиров през 1931 година и организира Македонска народна студентска група. На 8 март 1932 Михаил Сматракалев е арестуван, заедно с брат си Борис и отведен в Пазарджик на разпит. Впоследствие и двамата са освободени.[1] Същата година е избран за член на ЦК на ВМРО (обединена), а през 1934 година и за секретар по агитацията и пропагандата. Участва в издаването на македонисткото списание „Македонски вести“. През 1935 година издава стихосбирката си „Чудна е Македония“, а заедно с Никола Вапцаров участва в Македонски литературен кръжок от 1938 до 1941 година. Михаил Сматракалев е убеден комунист, активист на македонските акционни комитети, заедно с Кирил Николов и Тодор Янев, с която подпомагат партийни избраници на БКП в парламентарната изборна надпревара. През 1940 година пише ранна рецензия за „Моторни песни“ на Никола Вапцаров, с която се опитва да популяризира творчеството му.[2]

След създаването на Народна Република Македония в 1944 година на Михаил Сматракалев е отказано да участва в управлението.[3] След 1944 г. участва активно в изграждането на комунистическа България. Работи като съдия и издава присъди срещу несъгласните с македонизацията в Пиринския край, включително и смъртни.[4]

В едни случаи той твърди, че е бил изначално с македонско съзнание, а в други – че е станал впоследвие привърженик на македонистката идея.[5] Все пак Сматкаракалев признава, че македонизмът е спусната от комунистическата партия идеология,[6] но не се отказва от него до края на живота си. В 1993 година взима гражданство на Северна Македония, връчено му от тогавашния президент Киро Глигоров. Става почетен член на Дружеството на писателите на Македония.

Умира на 16 април 1998 в София.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • „Буря над родината“, София, 1935 година
  • Македонскиот литературен кружок (студия, Скопие, 1993)
  • Модрите широчини на татковината (поезия, разкази, критични очерци и записи, Скопие, 1994)
  • На македонски теми (студии, Скопие, 1999)[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Редовна сесия на 23-то народно събрание, 76 заседание, вторник, 19 април 1932 г.“, архив на оригинала от 19 ноември 2004, https://web.archive.org/web/20041119172444/http://www1.parliament.bg/kns/Pkontrol/23ons/1%20rs/23%20ons-1rs-9p.htm, посетен 19 ноември 2004 
  2. „Свилен Каролев, За премълчаването на Никола Вапцаров и „прозаизацията“ на поезията ни“, архив на оригинала от 12 май 2006, https://web.archive.org/web/20060512065527/http://www.geocities.com/usmartoflekanche/401.doc, посетен 12 май 2006 
  3. Македонците крем на бугарското општество (14)[неработеща препратка]
  4. Нова Македонија, Број 495, Петок 02.07.99 г. И Сматракалев издаваше смртни пресуди![неработеща препратка]
  5. Балкански, Т. Никола Вапцаров. България и българите..., В. Търново, 1996, с. 36.
  6. Списание „България-Македония“, Брой 3, 2007
  7. „Биография на сайта на Дружеството на писателите на Македония“, архив на оригинала от 8 септември 2009, https://web.archive.org/web/20090908075425/http://dpmk.org/zz.htm, посетен 8 септември 2009 
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Литература“         Портал „Литература          Портал „Право“         Портал „Право          Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „България“         Портал „България