Кавракирово
- Вижте пояснителната страница за други значения на Орман.
| Кавракирово | |
  Кавракирово  Кавракирово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1546 души[1] (15 март 2024 г.) 199 души/km² |
| Землище | 7769 km² |
| Надм. височина | 97 m |
| Пощ. код | 2889 |
| Тел. код | 07427 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 35081 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Петрич Димитър Бръчков (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Кавракирово Александър Треновски (ГЕРБ) |
Кавракѝрово е село в Югозападна България, община Петрич, област Благоевград. Селото носи името Орман до 1951 година, когато е прекръстено на името на Симеон Кавракиров.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Кавракирово е разположено северозападно от общинския център Петрич в южните поли на Огражден планина в Петричката котловина. Климатът е преходносредиземноморски със зимен максимум и летен минимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 700 милиметра. Край селото тече река Струмешница, която огражда землището му от юг. Съседни села са Първомай и Михнево.
История
[редактиране | редактиране на кода]Селото се споменава и в османски регистри от 1570 и 1664 – 1665 година под името Богуново и Богиево. Съгласно първия регистър в селото живеят 56 християнски и 2 мюсюлмански домакинства.[2] Според народно предание първоначално селото се намира на 3 километра североизточно от днешното – в местността Богоево, но през XVIII век е опожарено от турци от село Гюргево и изселено. По-късно възниква на днешното си място като чифлик под името Орман.
През XIX век е неголямо чифликчийско селище, числящо се към Петричка кааза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Орман чифлик е посочено като село с 35 домакинства, като жителите му са 132 българи.[3]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Орман, при десния бряг на Струмица на СЗ от Петрич 1 1/2 час; път равен. Лежи в последните склонове на Малешовската планина, на един баир. Ражда се най-много ориз. В параклиса си четат смесено. Къщи 70.[4] | “ |
Според изследванията на Васил Кънчов към 1891 година село Орман има всичко 45 къщи, от които 30 български и 15 цигански.[5] Пак според Кънчов към 1900 година селото е населявано от 220 жители, всички българи-християни. Цигани не са посочени.[6]
Съгласно статистическото изследване на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на селото се състои от 272 българи екзархисти.[7]
При избухването на Балканската война през 1912 година един жител на селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]
По време на Междусъюзническата война през 1913 година селото е опожарено от гръцките войски.[9]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[10]
| Численост | |
| Общо | 1536 |
| Българи | 1.055 |
| Турци | 3 |
| Цигани | 303 |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | 174 |
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Село Кавракирово е известно със своите потомствени музиканти – зурнаджии и е един от основните центрове на зурнаджийската традиция в България.[11]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Свързани с Кавракирово
Александър Вуков – български футболист- Атанас Димитров – български футболист
- Димитър Димашев (1889 – 1928) – български революционер и войвода на ВМРО
- Кристиян Малинов – български футболист
- Николай Димитров-Джаич – български футболист и треньор
- Самир Куртов – български музикант, зурнаджия
- Починали в Кавракирово
- Милан Постоларски (? – 1944) – български революционер и войвода на ВМРО
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.566 – 567
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 148 – 149.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 31.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 129.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 187.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186 – 187. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 867.
- ↑ Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Зурнаджийска група на Демко Куртов[неработеща препратка]
| ||||||||
