Тополница (област Благоевград)
Вижте пояснителната страница за други значения на Тополница.
| Тополница | |
|---|---|
  Тополница  Тополница | |
| Общи данни | |
| Население | 696 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 9342 km² |
| Надм. височина | 84 m |
| Пощ. код | 2858 |
| Тел. код | 07422 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 72744 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община - кмет |
Петрич Димитър Бръчков (ГЕРБ) |
| Кметство - кмет |
Тополница Любен Маринополски (Атака) |
| Тополница в Общомедия | |
Топо̀лница е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград. До 1966 година селото носи името Нова Тополница.[1]
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира в Санданско-Петричката котловина на десния бряг на река Струма в североизточните поли на Беласица. Разположено е на 12 километра източно от общинския център Петрич. Климатът е преходносредиземноморски със зимен максимум и летен минимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 500 милиметра. Почвите са излужени канелени горски, алувиално-ливадни и делувиални.
История[редактиране | редактиране на кода]
На около 2 километра южно от селото в местността „Кременица“ от двете страни на българо-гръцка граница е разкрито къснонеолитно селище.[2][3]
Според османски данъчен регистър от 1570 година в село Тополница живеят 21 християнски домакинства. Към селото се числят и 15 мюсюлмански-юрушки семейства, които обитават землището му.[4]
През XIX век селото е чисто българско, числящо се към Петричка кааза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Тополница (Topolnitza) е посочено като село с 25 домакинства с 80 жители българи.[5]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Тополница, на десния бряг на Струма срещу Кула. Тук е пределът между Петричко и Демирхисарско. Разположено е на източния край на Беласица на северозапад от Валовища 6 часа. На първо място е скотовъдството. От това място излизат прочутите тополнички волове. 30 къщи турци, 25 българе.[6] | “ |
Георги Стрезов споменава втори път селото и пише за него:
| „ | Тополница, в подножието на Беласица; пада се на И от Петрич, два часа път; до Струма няма 1/2 час; също толкова е и разстоянието и до Струмица. Нивята им са покрай тия две реки. Има 25 къщи, българе.[7] | “ |
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година в селото живеят 220 жители, всички българи християни.[8]
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев през 1905 година в Тополница живеят 224 българи екзархисти. Там функционира българско начално училище с един учител и 36 ученика.[9]
Според митрополит Емилиан Мелнишки на 7 февруари 1908 година чета на ВМОРО от 7 човека, начело с войводата Кочо - вероятно Кочо Хаджиманов, се сражава при Тополница с османски войски, като губи няколко души и документи.[10]
При избухването на Балканската война през 1912 година един жител на селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[11]
По силата на Букурещкия договор от 1913 година селото остава в гръцка територия. Жителите му го напускат и се заселват на около 1 километър от старото село на българска територия. През октомври 1925 година по време на гръцко-българския граничен конфликт, известен като Петрички инцидент, село Тополница е окупирано и опожарено от гръцката армия. Жителите му се установяват временно в околните села. Днешното село се оформя през 1930 - 1932 година, когато са построени 84 къщи от типа шаронки.[12]
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
В селото има паметник на загиналите през 1925 година при гръцкото нашествие.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
- Традиционният събор на селото и храмов празник на местната църква се провежда ежегодно на 15 август - Успение Богородично.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
Илия Луков (р. 1974), български народен певец
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989, стр. 268.
- ↑ Беласица (интернет портал за Беласица и региона), Тополница
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟΤ/ΓΔΑΠΚ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/56365/2588/1-6-2011 - ΦΕΚ 162/ΑΑΠ/17-6-2011. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 27 октомври 2014.
- ↑ Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр. 600-602.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 148-149
- ↑ Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVI, 1891, стр. 857.
- ↑ Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 32.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 187.
- ↑ Brancoff, D.M. „La Macedoine et sa Population Chretienne“. Paris, 1905, рр. 186-187.
- ↑ Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών. // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 5 декември 2014. Επετέθη κατά του παραστρυμονίου χωριού Τοπόλνιτσα, της περιφερείας Πετρίτσης, ο λησταντάρτης Κώτσος μετά έξ οπαδών αυτού, αλλ' εγκαίρως λαβών γνώσιν του γεγονότος ο αυτοκρατορικός στρατός, τον μέν Κώτσον και τους οπαδούς αυτού φεύγοντας εφόνευσε, πολλά δε επ' αυτών επιλήψιμα έγγραφα κατάσχε.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 883.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“. Том 2, Благоевград, 1999, стр. 335.
| ||||||||
Портал „
