Боровичене
Боровичене | |
---|---|
Общи данни | |
Население | 40 души[1] (15 септември 2022 г.) 6,49 души/km² |
Землище | 622 km² |
Надм. височина | 388 m |
Пощ. код | 2884 |
Тел. код | 074204 |
МПС код | Е |
ЕКАТТЕ | 5596 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Благоевград |
Община – кмет | Петрич Димитър Бръчков (ГЕРБ) |
Боровѝчене или Боравѝчени е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Боровичене се намира в планински район.
История[редактиране | редактиране на кода]
Селото се споменава в османски дефтер от 1570 година под името Боровичани. През същата година в него живеят 73 християнски и 3 мюсюлмански домакинства.[2]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Боровица (Borovitza) е посочено като село с 33 домакинства и 102 жители българи.[3]
Към 1900 г. според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на село Боровичъ (Боровица) брои общо 150 българи.[4]
Всички местни християни са под ведомството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Боровичени (Borovitcheni) има 136 българи екзархисти.[5]
До 1947 година Боровичене е махала на бившето сборно село Игуменец.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Редовно на християнския празник Илинден хората от село Боровичене провеждат ежегодни празненства в продължение на три дни.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.598-600.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 148-149.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 187.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186-187. (на френски)
|