Старчево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Старчево.

Старчево
Общи данни
Население 580 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 12,179 km²
Надм. височина 131 m
Пощ. код 2861
Тел. код 07424
МПС код Е
ЕКАТТЕ 69119
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Петрич
Димитър Бръчков
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Старчево
Георги Кузманов
(СДС, ВМРО-БНД)

Ста̀рчево (паралелна неофициална форма Старчово, на гръцки: Στάρτσοβο, Старцово[1]) е село в Югозападна България, община Петрич, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Старчево се намира в Петричката котловина в югоизточното подножие на Огражден планина. Отстои на около 10 километра северно от общинския център Петрич. Съседни села са Кърналово и Рибник. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 700 мм.

История[редактиране | редактиране на кода]

В околностите на Старчево са открити следи от неолитни поселения, тракийски могили (още непроучени), славянски селища и т.н. Селото се споменава в османски регистри от 16-17 век под името Истарчева. Според данъчен дефтер от 1570 година в селото живеят 112 християнски домакинства.[2]

През 1848 година със съдействието на Неделчо чорбаджи и дядо Георги в селото е построена първата възрожденска църква в Петричко – „Свети Мина“.[3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Старфсовон (Starfsiovon), Мелнишка епархия, живеят 380 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Старчево (Startchevo) е посочено като село с 93 домакинства с 35 жители мюсюлмани и 265 жители българи.[5]

През есента на 1878 година жителите на Старчево се включват активно в Кресненско-Разложкото въстание. За известно време в селото е установена революционна власт.

Според Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) в 1889 година в Старчово има 95 български домакинства, с 642 жители.[6]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Старчово, на СИ от Петрич 2 часа път. Лежи в ъгъла що образуват Струма и Струмица. Околност блатиста с разкошни ливади. Работи се и коприна. Църква, в която четат гръцки, и училище също тъй гръцко с 23 ученика. Числото на къщите е 130.[7]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов към 1900 година Старчево е чисто българско село. В него живеят 620 българи-християни[8].

Гръцкият свещеник и учител с децата от училището в Старчево

Селото е изцяло под влиянето на елинизма и е едно от най-северните и най-упорити гъркомански села в Македония. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в 1905 година населението на Старчево се състои от 920 българи патриаршисти гъркомани. В селото има 1 начално гръцко училище с 2 учители и 25 ученика.[9] Жителите на Старчево се включват в Гръцката въоръжена пропаганда в Македония като дават убежище, а и самите те участват в андартските чети, воюващи с българските чети на ВМОРО и ВМОК.[1][10] През декември 1904 година четата на Дончо Златков напада селото и принуждава селяните да предадат гръцките учители Фотини Пападимитриу и Андонис Плумис. Селото обаче е спасено от намесата на османски части. На 5 юли 1905 година в Старчево нахлува четата на Петров и избива прогръцките първенци. След това нападение Теодосий Ганчов организира местна гъркоманска чета, в която влизат Димитър Смилянски (Δημήτριος Σμηλιάντης), Пандо Киряков (Παντελής Κυριακού), Ангел Пасхалев (Άγγελος Πασχάλης), Давид Вакуфчев (Δαβίδ Βακουφτσής), Петър Богоричев (Πέτρος Μπογορίτσης) и Илия Богоричев (Ηλίας Μπογορίτσης) от Старчево, както и петричаните Иван Белевеслев (Ιωάννης Μπελεβεσλής), Петър Перингов (Πέτρος Περίγγος), Иван Рафтов (Ιωάννης Ραφτόπουλος) и Никола Капитанов (Νικόλαος Καπετανόπουλος) от Ветрен. Ганчов влиза в контакт с гръцкото консулство в Сяр, което го снабдява с оръжие. Четата на Ганчов действа в Мелнишко, Неврокопско, Валовищко и Струмишко до Балканските войни.[11][12]

В учебната 1896 – 1897 година гръцки учител в Старчево е Гайос Лазару.[13] От 13 ноември 1901 година до 1911 година в Старчево гръцка учителка е Фотини Алата-Пападимитриу (Φωτεινή Αλατά), подпомогната от майка си Евдокия, която знае български език.[14][15] След Младотурската революция в 1908 година в Старчево става учител гръцкият андартски капитан Николаос Гусиос.[16][17]

През 1912 година по време на Балканската война в селото влиза българската армия. По време на Междусъюзническата война през юли 1913 година Старчево е завладяно от гръцки части. На 9 юли 1913 година то е опожарено от гръцките войски.[18] По силата на Букурещкия договор селото остава в България. Жителите му гъркомани се изселват в Гърция. Гръцките власти ги натоварват на кораб и ги насочват към блатисти местности в района на Катерини. По време на пътуването се развихря силна морска буря. По-късно, на новото място почти всички се разболяват от малария и отново тръгват на север. Част от жителите се заселват в село Ветрен (днес Нео Петрици) под Беласица, точно срещу Петрич, а малка част се завръща отново в Старчево. Във Ветрен старчевци са основната част от населението.

От 1913 до 1925 година в селото се заселват българи бежанци от Демирхисарско и Серско – от селата Старошово (Ставродроми), Хаджи бейлик (Вирония), Дервент (Акритохори) и Баракли (Валтеро), както и планинци от Никудин и Игралище, Петричко.[19]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В близост до село Старчево се намира известната местност Рупите и природната забележителност Кожух.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Старчево

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Паскалев, Стоян. „Старчево“, Благоевград, 2011, 32 стр.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Στάρτσοβο. Το χωριό που έγινε σημαία
  2. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр. 556-559
  3. Енциклопедия Пирински край. Том 2, Благоевград, 1999, стр. 288.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 48.
  5. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.148-149.
  6. Стефан Веркович. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 250-251.
  7. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 31.
  8. Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика. София, 1900, с. 187.
  9. Brancoff, D.M. La Macedoine et sa Population Chretienne, Paris, 1905, pp. 186-187.
  10. Величко Георгиев и Стайко Трифонов. „Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX – началото на ХХ век“, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 184 и 209.
  11. Κωνσταντίνος Αποστόλου Βακαλόπουλος, Ο ένοπλος αγώνας στη Μακεδονία 1904–1908, εκδόσεις Ηρόδοτος, Θεσσαλονίκη, 1999, σσ. 261, 262, 263
  12. Ιωάννης Σ. Κολιόπουλος (επιστημονική επιμέλεια), Αφανείς, γηγενείς Μακεδονομάχοι, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, University Studio Press, Θεσσαλονίκη, 2008, σελ. 147
  13. Γάιος Λαζάρου (1876–1950). // meleniko.gr. Посетен на 2014-06-29.
  14. Φωτεινή Αλατά-Παπαδημητρίου: μια 16χρονη δασκάλα του Μακεδονικού Αγώνα. // Посетен на 2014-06-26.
  15. Χρηστίδης, Νικόλαος Χρ. Οι δρόμοι των Σερρών και η Ονοματολογία των. Σέρρες, Αφοι Χαραλαμπιδη Ο.Ε, 2012. с. 34. Посетен на 2014-06-26.
  16. Αρχείο Διεύθυνσης Εφέδρων Πολεμιστών Αγωνιστών Θυμάτων Αναπήρων (ΔΕΠΑΘΑ), Αρχείο Μακεδονικού Αγώνα, φ. Γ-241
  17. Ιωάννης Σ. Κολιόπουλος (επιστημονική επιμέλεια), Αφανείς, γηγενείς Μακεδονομάχοι, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, University Studio Press, Θεσσαλονίκη, 2008, σελ. 158
  18. Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, с. 283.
  19. Енциклопедия Пирински край. Том 2, Благоевград, 1999, стр.288.
     Портал „Македония“         Портал „Македония