Направо към съдържанието

Мелнишка епархия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за православната епархия. За богомилската вижте Мелнишка епархия (Богомилска църква).
Мелнишка епархия
Катедралният храм „Свети Николай“
Местно имеΙερά Μητρόπολη Μελενίκου
ЦъркваВселенска патриаршия
СтранаВизантийска империя
Османска империя
ЦентърМелник
Катедрална църква„Свети Никола“ (до XVIII век)
„Свети Николай“ (след XVIII век)
Дата на основаванеXIII век
Дата на закриване1913 г.
Санмитрополит

Мелнишката епархия (на гръцки: Ιερά Μητρόπολη Μελενίκου) е историческа епархия на Вселенската патриаршия със средище град Мелник. Катедрални църкви на епархията са „Свети Никола“ на хълм край града, а от XVIII век градската „Свети Николай Чудотворец“.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Епархията е основана в XIII век. Между 1345 и 1371 година е подчинена на Печката сръбска патриаршия, след което отново и завинаги се завръща към Цариградската патриаршия.[1] През XIX век обхваща Мелнишката, Петричката и Демирхисарската каза и нахията Долна Джумая от Сярската каза с общо 101 християнски селища.[2] След 1878 година към епархията се присъединява и Горноджумайската каза, подведомствена дотогава на Самоковската епархия на Българската екзархия.[3] През 1891 – 1892 година, голяма част от християнското население в епархията, отхвърля властта на Цариградската патриаршия. Първи 21 села от Горноджумайско минават в лоното на Българската екзархия. Три четвърти от селищата в Мелнишко също се отказват от Патриаршията. С изключение на 100 къщи и Петрич преминава под екзархийско ведомство. Скоро и селата последват примера на града. През 1894 година Горноджумайската каза се присъединява към новосъздадената екзархийска Неврокопска епархия.[4]

След Междусъюзническата война в 1913 година част от епархията попада в Гърция, част в България. В Гърция наследник е Валовищката епархия на Вселенската патриаршия, управлявана днес от Църквата на Гърция. От 1913 до 1914 година управляващ българската епархия е архимандрит Инокентий Софийски.[5] След това диоцезът на Мелнишката епархия на българска територия е присъединен към Струмишката епархия на Българската екзархия. През 1920 година, след като град Струмица е предаден на Кралството на сърби, хървати и словенци, остатъкът от диоцеза на бившата Мелнишка епархия на територията на България е присъединен към Неврокопската епархия.

От 1 октомври 1998 година Мелнишки е титулярна епископия, тоест без епархия, на Българската православна църква.

Епископи

[редактиране | редактиране на кода]
Епигонатий на Мелнишката митрополия, 1691 година
Кръщелно от Мелнишката митрополия, 7 септември 1902 година
Мелнишки митрополити на Вселенската патриаршия
ИмеИмеГодиниЗабележка
ТеодорΘεόδωροςспоменат в 1150[6]
Павел Клавдиополит[7]Παύλος Κλαυδιουπολίτηςпреди 1204 – след май 1216[8]
ДоротейΔωρόθεοςспоменат в 1285[9][6]
МаксимΜάξιμοςспоменат в 1294[10] и 1297[11]
Макарий IΜακάριοςспоменат в 1299[12]
ЙоанΙωάννηςспоменат в 1315 – 1316[13][6]
Митрофан IΜητροφάνης1347 – 1352[14][6] или 1329 - 1345/1371 или 1333 - 1354[6]наричан Καθολικού Κριτού Ρωμαίων[6]
Кирил IΚύριλλοςспоменат в 1355[6]
КалистΚάλλιστοςспоменат в 1371
СпиридонΣπυρίδωνспоменат в 1377[15][6]в печки п.
Митрофан IIΜητροφάνης1379 – 1386[16][6]
АтанасийΑθανάσιοςспоменат в 1393[6]
ЕвстратийΕυστράτιοςспоменат в 1438 г.[17][6]
Матей IΜατθαίος1439 – 1474[18]участник във Фераро-Флорентинския събор
Макарий IIΜακάριος1475 - 1480 или 1460 - 1485[6] или 1474 – 1485[19][6]
ГерасимΓεράσιμος1485 – 1505[20][6]
Дионисий IΔιονύσιος1505 – 1528[21][6]
Матей IIΜατθαίος1528 – 1555[22][6]
ТеонаΘεωνάς1555 – 1559[23]от паронаксийски, идентифициран от Е. Тапинос с Теона Солунски[6]
Неофит IΝεόφυτος1559 - 1578[24][6] или 1559 - 1575[6]
МетодийΜεθόδιοςръкоположен на 2 юни 1578[25]-март 1581[26][6]
АнастасийΑναστάσιος1581 – 1589[27][6]
Филарет IΦιλάρετοςспоменат в 1591 г.[28]
Софроний IΣωφρόνιος1589 – 1593[29][6]
ГавриилΓαβριήλ1593 – 1598[30][6]
Софроний IIΣωφρόνιος1598 – 1621[31][6]
ГалактионΓαλακτίων1621 – 1627[6] или 1621 - 1628[32]
НеофитΝεόφυτος1627 – 1628[33]
ХристофорΧριστόφορος28 юни 1628 – 1 ноември 1653[34][33]
ТеофанΘεοφάνηςдекември 1654 – 1659[35]
Григорий IΓρηγόριοςаприл 1659 – 1661[36][33]
СилвестърΣιλβέστρος9 май 1661 – 15 май 1667[37][33]
ЗахарийΖαχαρίας1667 – 1677[38][33]
Дионисий IIΔιονύσιος1677 – 1683, 1685, 1687, 1689[39][33]
Кирил IIΚύριλλος1683 – 1685, 1687, 1688[40][33]
Макарий IIIΜακάριος18 април 1689 – 1696[41][33]
СтефанΣτέφανος1696 – 1706[42][33]
Григорий IIΓρηγόριος1706 – 1711[43][33]
МелетийΜελέτιος1711 – 1716[44][33]
Антим IΆνθιμος3 септември 1716 - 1737[33]в ганоски и хорски м.
Кирил IIIΚύριλλος1737 – 1745[45]в никомидийски м.
ЙоаникийΙωαννίκιος1745 – 1753[46][33]от анкарски м.[33]
Филарет IIΦιλάρετος1753 – 1755[47]от созополски м.[33]
Макарий IVΜακάριος1755 – 1763[48]от милоски м.[33]
ДамаскинΔαμασκηνόςоктомври 1763 – април 1769[33][49]в солунски м.
ГавриилΓαβριήλ1769[33]
ЛеонтийΛεόντιος1769 – юни 1796[33][50]в кесарийски м.
Антим IIΆνθιμοςюли 1796 – май 1820[33][51]от вукелски е.[33]
СамуилΣαμουήλмай 1820 – август 1830[33][52]от драчки м.
Григорий IIIΓρηγόριος1830 – 1837[53]от по-рано дебърски м.
Дионисий IIIΔιονύσιος2 септември 1837 – 25 март 1875[54]
ПрокопийΠροκόπιος25 май 1875 – 28 август 1891от херцеговински м.
АлександърΑλέξανδρος11 януари 1892 – 27 април 1894от преспански и охридски м.
Константин IΚωνσταντίνος3 май 1894 – 23 март 1899от литицки м., в ганоски и хорски м.
ЛеонтийΛεόντιος29 април 1899 – 27 февруари 1901от филаделфийски м., в касандрийски м.
ЙоакимΙωακείμ11 март 1901 – 18 октомври 1903в пелагонийски м.
ИринейΕιρηναίος2 ноември 1903 – 11 август 1906в касандрийски м.
ТеодоритΘεοδώρητος22 август 1906 – септември 1906от неврокопски м., в неврокопски м.
ЕмилианΑιμιλιανός2 септември 1906 – 8 декември 1911в гревенски м.
Константин IIΚωνσταντίνος10 януари 1912 – 25 юни 1913от хариуполски е.
Мелнишки титулярни епископи на Българската православна църква
ИмеУправлениеЗабележкаГодини
Генадий1 октомври 1998 – 26 май 2008 †1955 - 2008
Серафим18 декември 2011 – 19 януари 2014в неврокопски м.1974
Герасим18 декември 2016 –1979

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Нешева, Виолета. Мелник. Богозиданият град. София, 2008, стр.16 – 17.
  2. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 360.
  3. ↑ Васил Кънчов. „Избрани произведения“, Том I, София, 1970, стр.165.
  4. ↑ Тасев, Христо. „Борба за национална просвета в Мелнишкия край“. София, 1987, стр.116 – 117.
  5. ↑ Духовници
  6. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 Μπάκας, Ιωάννης Θ. Η εκκλησιαστική επαρχία Μελενίκου. Συμβολή στην εκκλησιαστική ιστορία της Σιντικής // Δήμος Σιντικής : Ο Χώρος και η Ιστορία του. Σιδηρόκαστρο, Δήμος Σιντικής, 2013. σ. 304. Посетен на 18 септември 2020 г. (на гръцки) Архив на оригинала от 2023-08-16 в Wayback Machine.
  7. ↑ Костова, Елена. Завещанието на мелнишкия митрополит Павел Клавдиополит – важен исторически извор от началото на ХІІІ век. Списание "Историческо бъдеще", 2016, кн. 1-2, стр. 197-205.
  8. ↑ Preiser-Kapeller, J. Der Episkopat im späten Byzanz. Ein Verzeichnis der Metropoliten und Bischöfe des Patriarchats von Konstantinopel in der Zeit von 1204 bis 1453. Saarbrücken, 2008, 259.
  9. ↑ Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976 – 1996, № 5927.
  10. ↑ Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976 – 1996, № 16801
  11. ↑ Preiser-Kapeller, J. Der Episkopat im späten Byzanz. Saarbrücken, 2008, 259.
  12. ↑ Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976 – 1996, № 16264
  13. ↑ Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976 – 1996, № 8615; Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. – Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 3, 1882 – 3, 155 – 157.
  14. ↑ Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976 – 1996, № 18061; Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. – Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 3, 1882 – 3, 267 – 269.
  15. ↑ Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976 – 1996, № 26573
  16. ↑ Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976 – 1996, № 18062
  17. ↑ Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976 – 1996, № 6347
  18. ↑ Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976 – 1996, № 17367; Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. – Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 3, 1882 – 3, 381.
  19. ↑ Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. – Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 3, 1882 – 3, 382.
  20. ↑ Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. – Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 3, 1882 – 3, 382; срв. Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976 – 1996, № 3750.
  21. ↑ Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. – Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 3, 1882 – 3, 382.
  22. ↑ Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. – Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 3, 1882 – 3, 382.
  23. ↑ Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. – Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 3, 1882 – 3, 382.
  24. ↑ Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. – Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 3, 1882 – 3, 382.
  25. ↑ Герлах, Стефан. Дневник на едно пътуване до Османската порта в Цариград. София, 1976. с. 252.
  26. ↑ Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. – Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 11, 1891 – 2, 286 – 287, 295 – 296, 318.
  27. ↑ Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. – Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 11, 1891 – 2, 318 – 319; Fedalto, G. Hierarchia Ecclesiastica Orientalis. T.1. Padova, 1988, 447.
  28. ↑ Fedalto, G. Hierarchia Ecclesiastica Orientalis. T.1. Padova, 1988, 447.
  29. ↑ Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. – Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 11, 1891 – 2, 318 – 319.
  30. ↑ Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. – Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 11, 1891 – 2, 318 – 319.
  31. ↑ Δ. Δ. Βαλαής, Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως. Θεσσαλονίκη, 2006, 183 – 188; Λ. Πολίτης, Μ. Πολίτη, Βιβλιογράφοι του 17ου - 18ου αιώνα: Συνοπτική καταγραφή. Αθήνα, 1994, 630.
  32. ↑ Βαλαής, 188 – 193.
  33. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 Μπάκας, Ιωάννης Θ. Η εκκλησιαστική επαρχία Μελενίκου. Συμβολή στην εκκλησιαστική ιστορία της Σιντικής // Δήμος Σιντικής : Ο Χώρος και η Ιστορία του. Σιδηρόκαστρο, Δήμος Σιντικής, 2013. σ. 305. Посетен на 18 септември 2020 г. (на гръцки) Архив на оригинала от 2023-08-16 в Wayback Machine.
  34. ↑ Βαλαής, 193 – 200; Αποστολόπουλος, Δ.Γ., Μιχαηλάρης, Π.Δ. Η Νομική Συναγωγή του Δοσιθέου: μία πηγή και ένα τεκμήριο. Αθήνα, 1987, 327, 377.
  35. ↑ Αποστολόπουλος, Μιχαηλάρης, 327; Βαλαής, 201 – 206.
  36. ↑ Βαλαής, 207 – 209.
  37. ↑ Βαλαής, 209 – 213.
  38. ↑ Βαλαής, 213 – 216.
  39. ↑ Βαλαής, 216 – 218.
  40. ↑ Βαλαής, 218 – 219.
  41. ↑ Βαλαής, 220 – 221.
  42. ↑ Βαλαής, 222 – 224.
  43. ↑ Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 925 Архив на оригинала от 2015-01-08 в Wayback Machine..
  44. ↑ Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 925 Архив на оригинала от 2015-01-08 в Wayback Machine..
  45. ↑ Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 925 Архив на оригинала от 2015-01-08 в Wayback Machine..
  46. ↑ Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 925 Архив на оригинала от 2015-01-08 в Wayback Machine..
  47. ↑ Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 925 Архив на оригинала от 2015-01-08 в Wayback Machine..
  48. ↑ Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 925 Архив на оригинала от 2015-01-08 в Wayback Machine..
  49. ↑ Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 925 Архив на оригинала от 2015-01-08 в Wayback Machine..
  50. ↑ Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 925 Архив на оригинала от 2015-01-08 в Wayback Machine..
  51. ↑ Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 925 Архив на оригинала от 2015-01-08 в Wayback Machine..
  52. ↑ Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 925 Архив на оригинала от 2015-01-08 в Wayback Machine..
  53. ↑ Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 925 Архив на оригинала от 2015-01-08 в Wayback Machine..
  54. ↑ Fedalto, G. Hierarchia Ecclesiastica Orientalis. T.1. Padova, 1988, 447.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Мелнишка_епархия&oldid=12803697“.