Мелнишка епархия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Мелнишка епархия
St. Nicolas the Wonder-worker Melnik.jpg
Катедралният храм „Свети Николай
Местно име Ιερά Μητρόπολη Μελενίκου
Църква Вселенска патриаршия
Страна Византийска империя
Османска империя
Център Мелник
Катедрална църкваСвети Никола“ (до XVIII век)
Свети Николай“ (след XVIII век)
Дата на основаване XIII век
Дата на закриване 1913 г.
Сан митрополит

Мелнишката епархия (на гръцки: Ιερά Μητρόπολη Μελενίκου) е историческа епархия на Вселенската патриаршия със средище град Мелник. Катедрални църкви на епархията са „Свети Никола“ на хълм край града, а от XVIII век градската „Свети Николай Чудотворец“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Епархията е основана в XIII век. Между 1345 и 1371 година е на подчинена на Печката сръбска патриаршия, след което отново и завинаги се завръща към Цариградската патриаршия.[1] През XIX век обхваща Мелнишката, Петричката и Демирхисарската каза и нахията Долна Джумая от Серската каза с общо 101 християнски селища.[2] След 1878 година към епархията се присъединява и Горноджумайската каза, подведомствена дотогава на Самоковската епархия на Българската екзархия.[3] През 1891 - 1892 година, голяма част от християнското население в епархията, отхвърля властта на Цариградската патриаршия. Първи 21 села от Горноджумайско минават в лоното на Българската екзархия. Три четвърти от селищата в Мелнишко също се отказват от Патриаршията. С изключение на 100 къщи и Петрич преминава под екзархийско ведомство. Скоро и селата последват примера на града. През 1894 година Горноджумайската каза се присъединява към новосъздадената екзархийска Неврокопска епархия.[4]

След Междусъюзническата война в 1913 година част от епархията попада в Гърция, част в България. В Гърция наследник е Валовищката епархия на Вселенската патриаршия, управлявана днес от Църквата на Гърция. От 1913 до 1914 година управляващ българската епархия е архимандрит Инокентий Софийски.[5] След това диоцезът на Мелнишката епархия на българска територия е присъединен към Струмишката епархия на Българската екзархия. През 1920 година, след като град Струмица е предаден на Сърбо-хърватско-словенското кралство, остатъкът от диоцеза на бившата Мелнишка епархия на територията на България е присъединен към Неврокопската епархия.

От 1 октомври 1998 година Мелнишки е титулярна епископия, тоест без епархия, на Българската православна църква.

Епископи[редактиране | редактиране на кода]

Мелнишки митрополити на Вселенската патриаршия
Име Име Години Забележка
Павел Клавдиуполец Παύλος Κλαυδιουπολίτης преди 1204 – след май 1216 г.[6]
Доротей Δωρόθεος споменат в 1285 г.[7]
Максим Μάξιμος споменат в 1294[8] и 1297 г.[9]
Макарий I Μακάριος споменат в 1299 г.[10]
Йоан Ιωάννης споменат в 1315-1316 г.[11]
Митрофан I Μητροφάνης 1347 - 1352[12]
Кирил I Κύριλλος споменат в 1355 - 1356 г.
Калист Κάλλιστος споменат в 1371 г.
Спиридон Σπυρίδων споменат в 1377 г.[13] в печки п.
Митрофан II Μητροφάνης 1379 - 1386[14]
Евстратий Ευστράτιος споменат в 1438 г.[15]
Матей I Ματθαίος 1439 - 1474[16]
Макарий II Μακάριος 1474 - 1485[17]
Герасим Γεράσιμος 1485 - 1505[18]
Дионисий I Διονύσιος 1505 - 1528[19]
Матей II Ματθαίος 1528 - 1555[20]
Теона Θεωνάς 1555-1559[21]
Неофит Νεόφυτος 1559,[22] 1578
Методий Μεθόδιος ръкоположен на 2 юни 1578[23]-март 1581[24]
Анастасий Αναστάσιος 1581 - 1589[25]
Филарет Φιλάρετος споменат в 1591 г.[26]
Софроний I Σωφρόνιος ? - 1593[27]
Гавриил Γαβριήλ 1593 - 1598[28]
Софроний II Σωφρόνιος 1598 - 1621[29]
Галактион Γαλακτίων 1621 - 1628[30]
Христофор Χριστόφορος 1628 - 1653[31]
Теофан Θεοφάνης 1654 - 1659[32]
Григорий I Γρηγόριος април 1659 - 1661[33]
Силвестър Σιλβέστρος 9 май 1661 - 15 май 1667[34]
Захарий Ζαχαρίας 1667 - 1677[35]
Дионисий II Διονύσιος 1677 - 1683, 1685, 1687, 1689[36]
Кирил II Κύριλλος 1683 - 1685, 1687, 1688[37]
Макарий III Μακάριος 18 април 1689 - 1696[38]
Стефан Στέφανος 1696 - 1706[39]
Григорий II Γρηγόριος 1706 - 1711[40]
Мелетий Μελέτιος 1711 - 1716[41]
Антим I Άνθιμος споменат в 1721[42] и 1732 г.[43] в ганоски и хорски м.
Кирил III Κύριλλος 1737 - 1745[44] в никомидийски м.
Йоаникий Ιωαννίκιος 1745 - 1753[45]
Филарет Φιλάρετος 1753 - 1755[46] от созополски м.
Макарий IV Μακάριος 1755 - 1763[47]
Дамаскин Δαμασκηνός 1763 - 1769[48] в солунски м.
Леонтий Λεόντιος 1769 - 1796[49] в кесарийски м.
Антим II Άνθιμος 1796 - 1820[50]
Самуил Σαμουήλ 1820 - 1830[51] от драчки м.
Григорий III Γρηγόριος 1830 - 1837[52]
Дионисий III Διονύσιος 1837 - 1875[53]
Прокопий Προκόπιος 1875 - 1891 от херцеговински м.
Александър Αλέξανδρος 1892 - 1894 от преспански и охридски м.
Константин I Κωνσταντίνος 1894 - 1899 от литицки м., в ганоски и хорски м.
Леонтий Λεόντιος 1899 - 1901 от филаделфийски м., в касандрийски м.
Йоаким Ιωακείμ 1901 - 1903 в пелагонийски м.
Ириней Ειρηναίος 1903 - 1906 в касандрийски м.
Теодорит Θεοδώρητος 1906 от неврокопски м., в неврокопски м.
Емилиан Αιμιλιανός 1906 - 1911 в гревенски м.
Константин II Κωνσταντίνος 1912 - 1913 от хариуполски е.
Мелнишки титулярни епископи на Българската православна църква
Име Години
Генадий (Вълчев) 1 октомври 1998 - 26 май 2008
Серафим (Динков) 18 декември 2011 - 19 януари 2014
Герасим (Георгиев) 18 декември 2016 -

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Нешева, Виолета. Мелник. Богозиданият град. София, 2008, стр.16-17.
  2. Енциклопедия Пирински край, Том 1, Благоевград, 1995, стр. 360.
  3. Васил Кънчов. „Избрани произведения“, Том I, София, 1970, стр.165.
  4. Тасев, Христо. "Борба за национална просвета в Мелнишкия край". София, 1987, стр.116-117.
  5. Духовници
  6. Preiser-Kapeller, J. Der Episkopat im späten Byzanz. Ein Verzeichnis der Metropoliten und Bischöfe des Patriarchats von Konstantinopel in der Zeit von 1204 bis 1453. Saarbrücken, 2008, 259.
  7. Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976-1996, № 5927.
  8. Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976-1996, № 16801
  9. Preiser-Kapeller, J. Der Episkopat im späten Byzanz. Saarbrücken, 2008, 259.
  10. Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976-1996, № 16264
  11. Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976-1996, № 8615; Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. - Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 3, 1882-3, 155-157.
  12. Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976-1996, № 18061; Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. - Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 3, 1882-3, 267-269.
  13. Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976-1996, № 26573
  14. Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976-1996, № 18062
  15. Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976-1996, № 6347
  16. Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976-1996, № 17367; Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. - Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 3, 1882-3, 381.
  17. Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. - Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 3, 1882-3, 382.
  18. Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. - Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 3, 1882-3, 382; срв. Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976-1996, № 3750.
  19. Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. - Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 3, 1882-3, 382.
  20. Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. - Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 3, 1882-3, 382.
  21. Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. - Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 3, 1882-3, 382.
  22. Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. - Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 3, 1882-3, 382.
  23. Герлах, Стефан. Дневник на едно пътуване до Османската порта в Цариград. София, 1976. с. 252.
  24. Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. - Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 11, 1891-2, 286-287, 295-296, 318.
  25. Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. - Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 11, 1891-2, 318-319; Fedalto, G. Hierarchia Ecclesiastica Orientalis. T.1. Padova, 1988, 447.
  26. Fedalto, G. Hierarchia Ecclesiastica Orientalis. T.1. Padova, 1988, 447.
  27. Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. - Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 11, 1891-2, 318-319.
  28. Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. - Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 11, 1891-2, 318-319.
  29. Δ. Δ. Βαλαής, Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως. Θεσσαλονίκη, 2006, 183-188.
  30. Βαλαής, 188-193.
  31. Βαλαής, 193-200.
  32. Βαλαής, 201-206.
  33. Βαλαής, 207-209.
  34. Βαλαής, 209-213.
  35. Βαλαής, 213-216.
  36. Βαλαής, 216-218.
  37. Βαλαής, 218-219.
  38. Βαλαής, 220-221.
  39. Βαλαής, 222-224.
  40. Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 925.
  41. Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 925.
  42. Fedalto, G. Hierarchia Ecclesiastica Orientalis. T.1. Padova, 1988, 447.
  43. Гергова, Ив., Е. Попова, Е. Генова, Н. Клисаров. Корпус на стенописите от ХVІІІ век в България. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, 2006. с. 160, 174.
  44. Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 925.
  45. Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 925.
  46. Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 925.
  47. Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 925.
  48. Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 925.
  49. Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 925.
  50. Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 925.
  51. Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 925.
  52. Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 925.
  53. Fedalto, G. Hierarchia Ecclesiastica Orientalis. T.1. Padova, 1988, 447.
     Портал „Македония“         Портал „Македония