Маркианополска епархия
Тази статия е за историческата и титулярната православна епархия. За титулярната католическа вижте Марцианополска архиепархия (Римокатолическа църква).
| Маркианополска епархия | |
 Модел на град Маркианопол | |
| Местно име | Ιερά Επισκοπή Μαρκιανουπόλεως |
|---|---|
| Църква | Българска патриаршия |
| Център | Маркианопол |
| Катедрална църква | Маркианополска базилика |
| Предстоятел | Богослов |
| Сан | епископ |
Маркианополската епархия (на гръцки: Ιερά Επισκοπή Μαρκιανουπόλεως) е историческа епархия на Вселенската (архиепископия) и титулярна епархия (епископия) на Българската патриаршия. Седалище на епархията е град Маркианопол, край днешна Девня, а катедрален храм е откритата в 1957 година Маркианополска базилика.[1][2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Епархията е една от най-древните на територията на днещна България. В 381 година маркианополският епископ Мартирий участва във Втория вселенски събор в Константинопол. Созомен пише, че на клира в Мизия и Малка Скития е препоръчано да се обръща по догматическите въпроси към него и към неговия единомисленик Теренций Томийски.[3]
След заселването на славяните на Балканите градът е унищожен в 614 – 615 година от аварите и епархията се споменава в Notitiae Episcopatuum като митрополитско седалище in partibus infidelium.[2]
Notitia Episcopatuum на псевдо-Епифаний, съставена при император Ираклий около 640 година дава на Маркианополската архиепископия пет подчинени епископии: Доростол, Трансмариска, Нове, Зекедеспа и Скария. В нея не се споменават вече епископските катедли от Долна Мизия: Абритус, Апиария, Никополис и Сексагинта Приста.[4]
Маркианополска е титулярна епископия на Българската екзархия от 1921 година.
- Епископи на Вселенската патриаршия
| Име | Име | Управление | Забележка |
|---|---|---|---|
| Пист | Πιστός | споменат в 325 г. | участник в Първия вселенски събор |
| Домнин | Δομνίνος | споменат около 360 г. | споменат в „Църковна история“ на Филосторгий като защитник на арианството |
| Мартирий | Μαρτύριος | споменат в 381 г. | участник във Втория вселенски събор |
| Епагат | Επάγατος | споменат в 394 г. | участник в Константинополския събор, решил въпрос на архиепископията на Босра |
| Доротей | Δωρόθεος | споменат в 431 г. – около 434 г. † | участник в Третия вселенски събор, приятел на Несторий, свален и заточен в Кесария Кападокийска |
| Сатурнин | 435 – след 449 г. | участник в събора срещу Евтихий в 449 г. | |
| Валериан | ? – около 458 † | до него е адресирано циркулярното императорско писмо; в отговора на мизийските епископи от 458 г. името му не се споменава |
- Титулярни епископи на Българската екзархия и патриаршия
| Име | Управление | Забележка |
|---|---|---|
| Стефан | 7 март 1921 – 23 март 1922 | в софийски м. |
| Константин | 1 октомври 1998 – 23 май 2017 † | духовен надзорник на Софийската епархия |
| Богослов | 22 декември 2024 | викарен епископ на Старозагорската епархия |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ангелов, Анастас. Марцианопол (Marcianopolis). Името, локализация, писмени извори и исторически карти от XVI-XIX век // LiterNet. Посетен на 11 февруари 2018.
- ↑ а б Ангелов, Анастас. Марцианопол (Marcianopolis) // Архивиран от оригинала на 2007-10-07. Посетен на 11 февруари 2018.
- ↑ Велев, Ганчо. За титлите на архиереите без епархии в Българската църква // 10 септември 1985. Посетен на 3 юни 2017.
- ↑ Raymond Janin, La hiérarchie ecclésiastique dans le diocèse de Thrace, in Revue des études byzantines, tomo 17, 1959, p. 140-141.
| |||||||||||||||||||
