Филосторгий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Филосторгий
късноантичен църковен историк
Роден
368 г.
Борисос, Кападокия
Починал
439 г. (71 г.)
Научна дейност
Област Църковна история
Семейство
Баща Картерий
Майка Евлампия

Филосторгий (на гръцки: Φιλοστοργιος) е късноантичен църковен историк.

Баща му Картерий и майка му Евлампия са привърженици на учението на Евномий. На 20 г. отива да се учи в Константинопол, където успял да получи широко образование, запознавайки се подробно с философията и теологията, а се интересувал и от астрономия, астрология и медицина. Предприел също и пътуване до Палестина.[1]

Филосторгий пише „Църковна история“ в 12 книги за времето от началото на арианството до 425 г. Творбата била замислена като продължение на „Църковната история“ на Евсевий Кесарийски.[1] Повлиян силно от евномианската ерес, Филосторгий всъщност написал история на евномианската църква и изложил борбите ѝ срещу това, което смятал за фалшиво православие.[1] По-късно патриарх Фотий осъжда остро арианските възгледи във Филосторгиевия труд и го определя като възхвала на еретиците и клевета срещу православието. Така поради еретическия си характер историята на Филосторгий е подложена на унищожение, поради което от нея са запазени само фрагменти.[1]

Издания и преводи[редактиране | редактиране на кода]

  • Joseph Bidez: Philostorgius. Kirchengeschichte. Mit dem Leben des Lucian von Antiochien und den Fragmenten eines arianischen Historiographen. 3. Auflage, bearb. von F. Winkelmann. Berlin 1981.
  • Philip R. Amidon (Hrsg.): Philostorgius. Church History. Society of Biblical Literature, Atlanta 2007.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Гръцки извори за българската история. Т. I. София, БАН, 1954.
  • Bruno Bleckmann: Konstantin in der Kirchengeschichte Philostorgs. In: Millennium. Jahrbuch zu Kultur und Geschichte des ersten Jahrtausends n. Chr. 1 (2004), S. 185–231.
  • Bruno Bleckmann: Die Vita BHG 365 und die Rekonstruktion der verlorenen Kirchengeschichte Philostorgs. Der Kampf zwischen Konstantin und Licinius. In: Jahrbuch für Antike und Christentum 46 (2003), S. 7–16.
  • Hartmut Leppin: Heretical Historiography: Philostorgius. In: Studia Patristica 34 (2001), S. 111–124.
  • Gabriele Marasco: The Church Historians (II): Philostorgius and Gelasius of Cyzicus. In: Greek and Roman Historiography in Late Antiquity. Fourth to Sixth Century A. D. Hrsg. von Gabriele Marasco, Leiden und Boston 2003, S. 257–288.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • а б в г ГИБИ (I), 1954