Самоковска епархия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Печка патриаршия (XVI-XVII в.)
Требник от XVII век на дяк Негро от Самоковска епархия
Писмо от жителите на Дупница от 1863 г., с което се оплакват от гръцкия митрополит и искат на негово място да бъде назначен българинът Прокопий Мелнишки
Карта на Българската екзархия (1870-1913)
Подпис на Доситей Самоковски от Кондиката на Светия Синод, избирането на Евстатий за пелагонийски митрополит, 1872 г.

Самоковската епархия е историческа православна епархия, митрополия, с център град Самоков, съществувала през периода 1557 - 1907 година в Османската империя и България.

История[редактиране | редактиране на кода]

През периода 1557 - 1766 година Самоковската митрополия е в състава на Печката патриаршия, през периода 1766 - 1870 г. - в състава на Цариградската патриаршия. Присъединена е към Българската екзархия веднага след учредяването и (1870). Според екзархийския устав от 1871 г. няколко епархии трябва да бъдат закрити след смъртта на титулярните им митрополити. След смъртта на кюстендилския митрополит Иларион през 1884 г. е закрита Кюстендилската епархия, а през 1907 г. след смъртта на самоковския митрополит Доситей е закрита и Самоковската епархия. Техните диоцези преминават към Софийската епархия.

Територията на Самоковската митрополия обхваща Самоковско, Дупнишко, Горноджумайско, Крупнишко и Разложко. След 1878 година от епархията се отделя Горноджумайската каза, която се присъединява към Мелнишката епархия на Цариградската патриаршия.[1]

Митрополити[редактиране | редактиране на кода]

  • Йоасаф (споменава се в 1578 г.)
  • Ананий (споменава се в приписка от 16-17 в.)
  • Висарион (споменава се в 1683 г.)
  • Нектарий (споменава се в 1703-4 и 1706 г.)[2]
  • Висарион II (споменава се след 1715 г.)
  • Кирил (споменава се в 1725 г.)
  • Ефрем (споменава се в 1732[3]; починал на 04.04.173? г.[4])
  • Симеон (споменава се в 1734[5], обесен от турците в София на 21.08.1737 г.[6])
  • Мелетий (споменава се в 1744 г. [7])
  • Антим
  • Серафим
  • Неофит (споменава се в 1753, 1766[8] и 1771[9], починал на 16.04.1778 г.[10])
  • Филотей (избран през април 1778, оттеглил се в 1819 г.)[11]
  • Йеротей (избран през май 1819, преместен през 1826 г.)[12], от юли 1826 до май 1834 силиврийски, после халкидонски[13]
  • Игнатий (избран през юли 1826, убит от един луд на 9.06.1829 г.)
  • Игнатий II (избран през юни 1829, заточен в Трапезунд през 1837 г.[14])
  • Йеремия (избран на 16.11.1837, изпъден през 1846 г.)[15]
  • Матей (избран през юни 1846 г., избягал на 28.11.1859 г.),[16] от май 1841 до декември 1845 година ганоски и хорски митрополит,[17] от май 1834 до 10 ноември 1838 година силиврийски митрополит, Матей умира във Фенер на 15 януари 1862 година.[18][13]
    • На 25 януари 1860 година българинът Паисий е ръкоположен за епископ велички и изпратен за наместник в Самоков,[19] на 12 ноември 1860 година замества Доротей Врачански като врачански епископ[20]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Семерджиев, Христо, Самоков и околността му, София, 1913, печатница "День", с.5-73.
  • Стефанов, П., йером. "Исторически обзор на Самоковската епархия (XVI-XX в.)", в Духовна култура, 1985, № 7, 25-31.
  • Radosavlevich, Nedelko, „Eparhije Banje (Kjustendila) i Samokova u Pechkoj Patriarshije 1557-1766”, в Известия на Исторически музей, Кюстендил, т.Х, 2005 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Васил Кънчов. „Избрани произведения“, Том I, София, 1970, стр.165.
  2. Стојановић, Љ. Стари српски записи и натписи. T. 1-6, II изд. Београд, 1982-1988, №№ 5738-5740, 5747
  3. Стојановић, № 5780
  4. Стојановић, № 2549
  5. Стојановић, № 5775
  6. Стојановић, №№ 2709, 2712, 7735
  7. Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-XVIII век. Т.1-2. С., 2003-2004, № 375
  8. Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, σ. 160
  9. Христова, Караджова, Узунова, № 415
  10. Стојановић, № 5884
  11. Γερμανός, σ. 160; Даскалов, Д. Самоковският митрополит Филотей. – Църковен вестник, 1958, № 38 (1 ноември)
  12. Γερμανός, σ. 160
  13. а б Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitans with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 March 2009. ISBN 978-1434458766. с. 64. Посетен на 2014-08-12.
  14. Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 147.
  15. Василиев, А. Ктиторски портрети. С., 1960, 125-126.
  16. Γερμανός, σ. 161
  17. Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitans with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 March 2009. ISBN 978-1434458766. с. 57. Посетен на 2014-08-12.
  18. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. с. 203. Посетен на 2014-09-05.
  19. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. с. 173. Посетен на 2014-09-04.
  20. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. с. 187. Посетен на 2014-09-04.
  21. Γερμανός, σ. 161
  22. Митрополит Доситей Самоковски (1837-1907)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]