Крупник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Крупник
Общи данни
Население 2 147 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 35,412 km²
Надм. височина 371 m
Пощ. код 2740
Тел. код 0748
МПС код Е
ЕКАТТЕ 40052
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Симитли
Апостол Апостолов
(РБ, НФСБ, ВМРО-БНД, …)
Кметство
   - кмет
Крупник
Григор Дуев
(ГЕРБ)
Крупник в Общомедия

Кру̀пник е село в Югозападна България. То се намира в община Симитли, област Благоевград.[1]

География[редактиране | редактиране на кода]

Крупник е разположено на 7 km югозападно от град Симитли, в североизточните склонове на Крупнишкия рид, от западната страна по поречието на река Струма, преди тя да навлезе в Креснеския пролом. Надморската височина на селото е 750 m.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Античност и средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Северозападно от селото, в местността Свети Георги е открита късноантична гробница от IV век, която принадлежи към рядко срещан архитектурен тип.[1] В източната част на Крупник е открито късноантично селище и средновековен некропол, обявени за паметник на културата в 1973 година. Югозападно от Крупник, в местността градището са останките на късноантична и средновековна крепост, която също е обявена за паметник на културата.[1]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

През XV век Крупник, вероятно поради своето икономическо издигане е станал център на епархия. Епархията е съществувала и през XVI век. Границите ѝ не са установени точно, но тя е обхващала несъмнено околността на Крупник, която ще да е съвпадала с днешното Благоевградско. Изглежда, тя е включвала и Дупнишко и Рилския манастир.[2] Катедралната епископска църква „Света Троица“, чиито останки са разкрити в югоизточната част на селото, е превърната в джамия, която по-късно е разрушена. От 1965 година църквата е паметник на културата. В края на XV век Владислав Граматик дава писмени сведения за Крупник.[1] Наследство от Крупнишката епархия е известното Крупнишко евангелие - среднобългарски писмен паметник от началото на XVI век, дарен в 1577 година от митрополит Йоасаф Крупнишки на Рилския манастир, където се съхранява.[3]

В XVII век селището е помохамеданчено, но населението запазва българския си език.[2][1] В османски регистър на джелепкешаните от 1576 година Крупник е посочено като село с 3 български християнски домакинства. Също с толкова е посочено и в документ от 1650 година.[1]

В XIX век основният поминък на крупничани е земеделието - отглеждане на памук, тютюн, дини и зеленчуци.[1] В средата на века Неофит Рилски описва селото така:

Крупник тука що се споменуваест едно село големо в Джумалийската кааза, което е било некога [уви!] митрополия на български митрополити (каквото ще се назначи в следующем со свидетелство). Но по време, като си изменили верата тамошните християние и прияли мохамеданството, днес нема ни един христянин в него. И замечателно е защо тия крупничанье турци най-враждебни са от другите турци и непримирителни врази на соседните си християни българи, ако и да произхождат и они от това истото българско поколение, защото им свидетелствувтат и древните обичаи, които са имали еднакви с българите, докле са били християне, от които (обичаи) и еще много содержаават неизменни и в отоманствотото си. И от това се познава явно колко велико влияние има религиозний дух над человечествотото![4]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Крупник, село по същата посока, 1/2 час по на Ю от Симитлия. Разположено в едно долище до друма. От тук надолу пътят става твърде тесен и стръмен, какъвто е в Рупелския проход; особено лошав е пътят до Крива ливада, 1 час на Ю от Кресна. Къщи 120, помаци. И тук се сее добър тютюн; има и градини.[5]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Крупник (Крупникъ) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 660 българи-мохамедани и 65 цигани[6].

В 1904 година в района става силното Крупнишко земетресение.

Според данни на Неврокопската митрополия в 1907 година в селото има 54 българи християни, вероятно преселници от околните села.[1]

В България[редактиране | редактиране на кода]

Крупнишката чета на ВМРО 1923 - 1925 година. Горе: Андон Механджийски, Ристоско Теов, Глиго Павлов, Атанас Кълбов, долу: Георги Шопов, Пешо Петрунов (помощник войвода), Христо Величков и Методи Филатов

По време на Балканската война, на 12 - 13 октомври (нов стил 25- 26 октомври) 1912 г., край Крупник се състои бой между настъпващата Трета ригада на Седма пехотна рилска дивизия и османски войски, при който османците са разбити и Крупник е овладян от българските войски. Помашкото население на Крупник се изселва заедно с отстъпващите турски войски.[1]

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Крупник са останали 2-3 помашки семейства.[7] По-късно малка част от бежанците се завръща в селото. В началото на 1923 година Антон Попстоилов пише, че „неприветливите и неудобни къщички“ на Крупник са препълнени с бежанци от Вардарска и Егейска Македония и с преселници от околните села. От 179-те семейства в селото 11 са на местни помаци, 54 - на бежанци от Зарово, Солунско, 53 са от Кресна, 23 - от Сърбиново, 19 - от Сушица, 7 - от Падеж, 3 - от Тросково, 3 - от Берово, 2 - от Драглища, Разложко, по 1 - от Куманово, Горни Порой, Демирхисарско, Рила, Фролош.[8]

През 1918 година в селото е образувана дружба на БЗНС, а в 1919 година е основана структура на БКП (т.с.). В същата 1919 година на гара Крупник е образувана секция на Съюза на транспортните работници и гарата е център на стачкуващите по линията Горна Джумая - Петрич по време на Транспортната стачка в 1919 - 1920 година.[3]

По време на Септемврийското въстание от 1923 г. местният комунистически партиен секретар въпреки нарежданията отказва да вдига бунт. Около 11 местни комунисти и земеделци са арестувани.[9] През август 1925 година органите на ВМРО разкриват нелегална група на БКП (т.с.) в Крупник и извършват арести. Активисти на БКП и БЗНС са осъдени от организационен съд на различни наказания, включително и на смърт.[3]

В 1932 година в селото е учредена кредитната кооперация „Единство“, а през 1942 година - сдружение „Виктория“.[3]

В 1935 година е завършена и осветена църквата „Свети Архангел Михаил“ в центъра на селото и селският събор е на Архангеловден. Освен „Свети Архангел Михаил“, край старата епископска катедрала в 1994 - 1995 година е изграден параклис, също посветен на Светата Троица. Параклиси има и в най-високата част на крепостта Градище - „Свети Иван Рилски“, и в подножието на крепостта - „Свети Илия“. Селото има два оброка - „Свети Георги“ – при късноантичната Крупнишка гробница и „Свети Димитър“ – при руините на античното селище.[10]

В 1985 година Крупник има 2444 жители[11]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Крупник
  • България Велин Георгиев (р. 1933), български писател
  • Република Македония Георги Мавродиев (р. 1 февруари 1928) - физик от Република Македония
  • България Крум Спасов Неврокопски (р. 4 март 1930 - ум. 2004) - юрист, депутат в 7-то ВНС от листата на СДС, член на парламентарната законодателна комисия и един от неподписалите КРБ депутати.
  • България Мартин Тошев (р. 1990), български футболист

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-103. с. 475.
  2. а б Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, том 2. София, 1932. с. 170.
  3. а б в г Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-103. с. 476.
  4. Описание болгарскаго священаго монастиря Рилскаго, обретающегося в Рилской пустини
  5. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 20.
  6. Кънчов, Васил. Горно-Джумайска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 192.
  7. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 244.
  8. ЦДА, ф. 177 К, оп.1, а.е. 818, л. 13-14 (Рапорт на Антон Попстоилов за научната му обиколка в Мелнишко и Горноджумайско 1922-1923 - л. 2-18).
  9. Костов, Владо, Маринчев, Стоил и Иван Гемов. Септември 1923 г. в с. Крупник. - в: Спомени за Септемврийското въстание от 1923 г. в окръзите: Софийски, Петрички (Благоевградски), Бургаски, Шуменски (Коларовградски), Варненски, Търновски, Плевенски, Хасковски и др., София, Издателство на БКП, 1963, с. 220-221.
  10. Църква „Св. Архангел Михаил“ - Крупник. // Опознай.bg.
  11. Мичев, Николай и Петър Коледаров, Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987, София 1989, с. 161.
     Портал „Македония“         Портал „Македония