Стара Кресна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото. За града вижте Кресна.

Стара Кресна
Общи данни
Население 92 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 19,169 km²
Надм. височина 400 м? m
Пощ. код 2845
Тел. код 074337
МПС код Е
ЕКАТТЕ 39699
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Кресна
Николай Георгиев
(БСП, АБВ, БДЦ, …)
Стара Кресна в Общомедия

Ста̀ра Крѐсна (изписване до 1945 година Стара Крѣсна) е село в Югозападна България. То се намира в община Кресна, област Благоевград.

Имена[редактиране | редактиране на кода]

Името на селото е само Кресна до 29 септември 1978 г., когато селището Гара Пирин е обявено за град с ново име Кресна, а едноименното село е преименувано на Стара Кресна.[1]

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Стара Кресна се намира в планински район.

История[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век Кресна е чисто българско село, числящо се към Мелнишката кааза на Серски санджак. По време на подготовката за Априлското въстание в Кресна по инициатива на Арсени Костенцев и Костадин Босилков е основан таен революционен комитет.[2] На 5 октомври 1878 г. селото става център на Кресненско-Разложкото въстание.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кресна (Kresna) е посочено като село със 120 домакинства с 400 жители българи.[3]

В 1891 г. Георги Стрезов пише за Кресна:

Кресна. С това име се разбират няколко махали разпръснати по западните поли на едноименната планина, която е част от Пирин. Захваща едно пространство от 5 ч. от Ю на С. При подножието на Кресна, от Градево до Яникьой, увива се Струма. Полите на планината са стръмни; срещу махалата Кресна има мост над Струма за царския друм. Почвата е твърде камениста, твърде слабо произвежда житни растения. Над Струма обаче висят лозя, от които излиза добро вино. Част от населението се занимава с дърводелство, секът градиво от гората и го разнасят със салове по Струма. Що има нейде-годе орна земя, държат я помаците. Изобщо жителите са в последна бедност, за окайване. Зиме минуват по тълпи от цели фамилии и села по Серско, Зъхненско и по България за работа. На една мома се плаща за целата зима само 30 – 40 гроша! Струма и притоците ѝ занимават няколко риболовци. Ловят се разни видове вкусна риба: белвици, рядко сомове и дребни рибички „циропки“ наречени. Кресна е мюдюрлук; разделя се на 4 махали: собствено Кресна, дето е мюдюрът, с 85 къщи. – Мечкул, 80 к., Хощава, 180 къщи, и Синакос, 90 къщи. Всяка махала си има кмет, църква и училище. В църквите и училищата се чете само български. По околните места, между най-плодородните, има и помашки села. Всички говорят по-добре български от самите християне креснянчане; живеят си братски и по нищо дори не се отличават от братята си. Само най-богатите знаят криво-ляво по някоя турска.[4]

Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото живеят 700 души, всичките българи-християни.[5]

В 1901 година в Кресна по инициатива на Яне Сандански е основан комитет на ВМОРО. Председател на комитета е Андрей Мицов, а пункнот отговорник – брат му Прокоп Мицов. Членове са Стоичко Кълбов, Андрей Паскалчев, Симеон Гамярски, Илия Попянакиев и учителят Георги Корчев.[2]

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Kresna се състои от 720 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 20 ученици.[6]

През 1912 година през Балканската война Прокоп Мицов оглавява четата от Кресна, с която води бой за опазването на Черния мост на Струма при Кресненското ханче.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Карчев
Родени в Стара Кресна
  • Flag of Bulgaria.svg Андрей Мицов (1874 – 1914), български революционер, деец на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Алексов, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, 3 рота на Кюстендилската дружина[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Мицо Стоилков, български възрожденец, оглавил с брат си Ангел Кресналията българското църковно движение, участници в Кресненското въстание
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Корчев (1875 – 1965), български учител и революционер, деец на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Лазар Корчев (? – 1912), български общественик
  • Flag of Bulgaria.svg Прокоп Мицов (1877 – 1967), български революционер, деец на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Карчев (1850 – 1956), български революционер и просветен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Мицов, български революционер, деец на ВМОРО

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Указ № 1582 от 6 септември 1978 г. Обн. ДВ. бр. 77 от 29 септември 1978 г.
  2. а б Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 212.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.142-143.
  4. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 29.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 189.
  6. Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, р. 192-193.
  7. Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 267.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 18.
     Портал „Македония“         Портал „Македония