Ощава
| Ощава | |
  Ощава  Ощава | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 70 души[1] (15 март 2024 г.) 1,69 души/km² |
| Землище | 41,746 km² |
| Надм. височина | 1002 m |
| Пощ. код | 2847 |
| Тел. код | 074337 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 54537 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Кресна Николай Георгиев (независим политик; 2015) |
Оща̀ва е село в Югозападна България. То се намира в община Кресна, област Благоевград.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Ощава е разположено в северозападните подножия на Пирин планина. Селото има повече от петнадесет махали, които са пръснати по двата бряга на преминаващата река Дяволска /Шейтан дере/ сред борови гори и поляни. Надморската височина е различна и се движи от 450 до 750 метра надморска височина. Има видимост към най-високите и красиви пирински върхове – Синаница, Вихрен, Албутин, Плешки, Каменитица и връх Пирин. Разстоянието от разклона на главен път Е-79 близо до Кресненското ханче е 13 километра, като преди това се преминава през село Стара Кресна. Пътят е асфалтов и в много добро състояние.
В землището на селото има два минерални извора – Хладката и Врелата баня. Водата на хладката минерална баня много отдавна се ползва от местните жители за лечение на опорно-двигателния апарат и костно-ставни заболявания. Разположена е в красивата местност Банището.
Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Произходът на името Ощава (остар. Хощава, Хущава) е неясен.
История
[редактиране | редактиране на кода]През XIX век Ощава е чисто българско село, числящо се към Мелнишката кааза на Серски санджак.
Черквата „Свети Тодор Тирон“ е строена през 1930 година, на мястото на старата черква, която е била опожарена по време на Балканската война от турците. Селото е опожарявано и по време на Кресненско-Разложкото въстание. Тогава в селото е убит и ръководителя на въстанието Стоян войвода. Имало е килийно училище към старата черква, а новото школо е строено в началото на двадесетте години на миналия век. В землището има много оброчища на различни светци.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Хущава (Houschtava) е посочено като село със 115 домакинства с 380 жители българи.[2] Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Ощава живеят 1350 души, всичките българи-християни.[3] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Hochtava се състои от 1440 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 50 ученици.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Ощава са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
| Учители и ученици в прогимназията през учебната 1926 – 1927 година[6] | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Класове | Ученици | Учители | Учителки | ||||||
| момчета | момичета | общо | редовни | волнонаемни | общо | редовни | волнонаемни | общо | |
| първи | 17 | 2 | 19 | 1 | 2 | 3 | 1 | 1 | |
| втори | 12 | 0 | 12 | ||||||
| трети | 10 | 0 | 10 | ||||||
След 9 септември 1944 г. в селото има и опит за въоръжена съпротива срещу комунистическата власт, потушена с много жестокости от тогавашната власт.
В средата на миналия век селото е било прочуто и с духовата си музика.
Езерец
[редактиране | редактиране на кода]
В 1956 година махалата Езерѐц е обявена за отделно село.[7] С решение на Министерски съвет от 24 октомври 2012 година село Езерец е присъединено обратно към Ощава.[8][9]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[10]
| Численост | |
| Общо | 66 |
| Българи | 64 |
| Турци | - |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | 2 |
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Край река Дяволска има много красиви кътчета. В района природата е изваяла причудливи скални мегалити с различна форма. В землището на Ощава има два минерални извора, които могат да се превърнат балнеолечебни центрове.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Съборът на село Ощава е на празника на Света Петка, който се провежда в почивните дни на първата седмица на месец август. От три години се прави и черковен събор на Малка Богородица.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Ощава
Георги Марков (1972 – 2018), български футболист- Георги Трендафилов, участник в Кресненско-Разложкото въстание, загинал в боя при Моравска на 9 октомври 1878 година заедно с още 8 обградени въстаници[11]
- Григор Костадинов (1893 – 1977), български просветен деец
- Д. Стоименов (1877 – ?), участник в Илинденско-Преображенското въстание в Одринско с четата на Кръстьо Българията[12]
-
Крум Монев (1927 – 2001), четник при Герасим Тодоров - Хараламби (Ралан) Анастасов, македоно-одрински опълченец, 38-годишен, чалкчия, ІІ отделение, четата на Дончо Златков, щаб на 15 щипска дружина[13]
- Харалампи Бояджиев, учил в Мелник,[14] в Солунската гимназия и Скопската прогимназия,[15] деец на Македонската студентска група и участник в обединителния конгрес на МФЕО и СМЕО[16]
- Хараламби Дулев (? – около 1920, Гара Пирин), деец на ВМОК, куриер на Дончо Златков[17]
- Яне Костадинов (1833 – 1927), български свещеник и революционер
- Родени в Кърпелева
- Иван Кърпелев, български революционер, деец на ВМОРО, ятак на Яне Сандански, в къщата му са укривани отвлечените жени при аферата „Мис Стоун“[18]
- Свързани с Ощава
- Георги Янев, български свещеник в Ощава, архиерейски наместник в Горна Джумая.
- Починали в Ощава
- Стоян Карастоилов (Стоян войвода) (1848 – 1878), български революционер
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 142 – 143.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 189.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192 – 193. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 868.
- ↑ Централен държавен архив, ф. 177 К (Министерство на народното просвещение), оп. 2, а.е. 18, л. 59.
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987. София, Наука и изкуство, 1989. с. 115.
- ↑ Министерски съвет на Република България. Две села на територията на община Кресна се присъединяват към други населени места[неработеща препратка]
- ↑ Решение № 878 от 25 октомври 2012 г. Обн. ДВ. бр. 84 от 2 ноември 2012 г.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 218.
- ↑ Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 23.
- ↑ Български исторически преглед 30 (1 - 3). Българско историческо дружество, 1983. с. 78.
- ↑ Тасев, Христо. Борба за национална просвета в Мелнишкия край. Народна просвета, 1987. с. 155.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
- ↑ Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 69.
- ↑ Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 111.
| ||||||||
