Ощава

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ощава
Общи данни
Население 77 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 41,746 km²
Надм. височина 1002 m
Пощ. код 2847
Тел. код 074337
МПС код Е
ЕКАТТЕ 54537
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Кресна
Николай Георгиев
(БСП, АБВ, БДЦ, …)

Оща̀ва е село в Югозападна България. То се намира в община Кресна, област Благоевград.

Селото е разположено по-високо в планината и пръснато на повече махали. Къщите са там където е обработваемата земя и около извори. За произхода на името Ощава има две предположения. Първото - произлиза от турското "хош ава" т.е. добър климат и второто от „отава“ - втора трева след коситба заради факта, че в района има много пасища и ливади.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Ощава е разположено в северозападните подножия на Пирин планина. Селото има повече от петнадесет махали, които са пръснати по двата бряга на преминаващата река Дяволска /Шейтан дере/ сред борови гори и поляни. Надморската височина е различна и се движи от 450 до 750 метра надморска височина. Има видимост към най-високите и красиви пирински върхове - Синаница, Вихрен, Албутин, Плешки , Каменитица и връх Пирин. Разстоянието от разклона на главен път Е-79 близо до Кресненското ханче е 13 километра, като преди това се преминава през село Стара Кресна. Пътят е асфалтов и в много добро състояние.

В землището на селото има два минерални извора - Хладката и Врелата баня. Водата на хладката минерална баня много отдавна се ползва от местните жители за лечение на опорно-двигателния апарат и костно-ставни заболявания. Разположена е в красивата местност Банището.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 19 век Ощава е чисто българско село , числящо се към Мелнишката кааза на Серски санджак.

Черквата „Свети Тодор Тирон“ е строена през 1930 година, на мястото на старата черква, която е била опожарена по време на Балканската война от турците. Селото е опожарявано и по време на Кресненско-Разложкото въстание. Тогава в селото е убит и ръководителя на въстанието Стоян войвода. Имало е килийно училище към старата черква, а новото школо е строено в началото на двадесетте години на миналия век. В землището има много оброчища на различни светци.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Хущава (Houschtava) е посочено като село със 115 домакинства с 380 жители българи.[1] Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Ощава живеят 1350 души, всичките българи-християни.[2] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Hochtava се състои от 1440 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 50 ученици.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Ощава са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

След 9 септември 1944г. в селото има и опит за въоръжена съпротива срещу комунистическата власт потушена с много жестокости от тогавашната власт.

В средата на миналия век селото е било прочуто и с духовата си музика.

Езерец[редактиране | редактиране на кода]

В 1956 година махалата Езерѐц е обявена за отделно село.[5] С решение на Министерски съвет от 24 октомври 2012 година село Езерец е присъединено обратно към Ощава.[6][7]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Край река Дяволска има много красиви кътчета. В района природата е изваяла причудливи скални мегалити с различна форма. В землището на Ощава има два минерални извора, които могат да се превърнат балнеолечебни центрове.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Съборът на село Ощава е на празника на Света Петка, който се провежда в почивните дни на първата седмица на месец август. От три години се прави и черковен събор на Малка Богородица.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Ощава
  • България Георги Марков (1972 - ), български футболист, играл за националния отбор на България, Левски, Локомотив София и Ботев Пловдив
  • България Георги Трендафилов, участник в Кресненско-Разложкото въстание, загинал в боя при Моравска на 9 октомври 1878 година заедно с още 8 обградени въстаници[8]
  • България Григор Костадинов (1893 - 1977), български просветен деец
  • България Flag of Macedonia.svg Крум Монев (1927 - 2001), четник при Герасим Тодоров
  • България Хараламби (Ралан) Анастасов, македоно-одрински опълченец, 38-годишен, чалкчия, ІІ отделение, четата на Дончо Златков, щаб на 15 щипска дружина[9]
  • България Хараламби Дулев (? - около 1920, Гара Пирин), деец на ВМОК, куриер на Дончо Златков[10]
  • България Яне Костадинов (1833 - 1927), български свещеник и революционер
Родени в Кърпелева
  • България Иван Кърпелев, български революционер, деец на ВМОРО, ятак на Яне Сандански, в къщата му са откривани отвлечените жени при аферата „Мис Стоун[11]
Свързани с Ощава
  • Георги Янев, български свещеник в Ощава, архиерейски наместник в Горна Джумая.
Починали в Ощава

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.142-143.
  2. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, с. 189.
  3. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.192-193.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.868.
  5. Мичев, Николай, Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987. София, Наука и изкуство, 1989. с. 115.
  6. Министерски съвет на Република България. Две села на територията на община Кресна се присъединяват към други населени места
  7. Решение № 878 от 25 октомври 2012 г. Обн. ДВ. бр. 84 от 2 ноември 2012 г.
  8. Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 218.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 23.
  10. Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 69.
  11. Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 111.