Стефан Карчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стефан Карчев
български учител и революционер
Карчев в Солунската гимназия в 1888 г.
Карчев в Солунската гимназия в 1888 г.

Роден
Починал
Научна дейност
Област Етнография
Стефан Карчев в Общомедия

Стефан Янчов (Янчев) Пейчев, приел по-късно името Стефан Георгиев Карчев, е български просветен деец, дарител и революционер, участник от Кресненско-Разложкото въстание.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 25 април 1850 година в село Кресна[2], тогава в Османската империя. Учи в Сенокос (1869 -1870), Мелник и Солун. Връща се в Кресна и от 1875 до 1878 работи като учител. При избухването на Кресненско-Разложкото въстание е секретар на главния войвода Стоян Карастоилов.

След разгрома на въстанието под името Стефан Карчев, бяга в Свободна България, където учителства. През 1879 – 1880 година преподава в село Рила, а по-късно се установява във Ветрен, където също работи като учител[3]. Председател е на ветренското читалище и събира фолклорни материали. Като учител в с. Славовица преподава и на Александър Стамболийски, с когото под­държа добри отношения до убийството му. Основател е на Археологи­ческия музей в Сандански. Дарява имот в родното си село за издигане на обществена сграда и сега читалището там носи името му. Дарява библиотеката си на Ветрен. Оставя спомени за въстанието и истории на Кресна и Ветрен.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Струмянов, Борислав. Кресненско-Разложкото въстание 1878-1879 г. в предхождащи го събития. // Нови места. Посетен на 12 декември 2014.
  2. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 211.
  3. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.323.
  4. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 423.
     Портал „Македония“         Портал „Македония