Падеш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Падеш
Общи данни
Население 546 души[1] (15 юни 2020 г.)
14,9 души/km²
Землище 35 852 km²
Надм. височина 700±1 m
Пощ. код 2747
Тел. код 07414
МПС код Е
ЕКАТТЕ 55107
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   кмет
Благоевград
Румен Томов
(независим)
Кметство
   кмет
Падеш
Валери Качулски
(ДСБ, СДС)

Па̀деш или книжовно Па̀деж е село в Югозападна България. То се намира в община Благоевград, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в падина, откъдето идва и името му. То е в планината Влахина, която обгражда селото като венец и допринася за благоприятния климат. Районът е плодороден - добре представени са както овощните култури, така и зеленчуковите насаждения. Край селото тече река Габровщица, десен приток на Струма.

От връх Чуката се открива невероятна гледка към Рила и Благоевград. В подножието на този връх има иглолистна гора, в която са намерили убежище много диви животни.

История[редактиране | редактиране на кода]

По силата на Санстефанския мирен договор селото остава в пределите на България. По силата на Берлинския договор селото е върнато на Османската империя. В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Падеш, 3 1/2 часа на З от Джумая. Околност стръмна и камениста. 290 къщи.[2]

В 1898 година е построена църквата „Свети Димитър“, обявена за паметник на културата.[3]

В селото е организиран комитет на ВМОРО, а на 14 февруари 1903 година селото е нападнато от турски аскер и са убити Иван Стоилков, Тиме Кьосевски, Лазар Стаменов, Ангел Стоянов, Велика Зашова, Стоимен Петканов, Димитър Цървенков, а са ранени Якимов и Велико Стоичков, изнасилени са Яна Стоянова (65), Мария Ангелова (58), Мария Петрова, Христина Стоянова, Мария Георгиева, Елена Янчева, Мария А. Чокарска, Магдалена Стоянова, Именка Христова, Велика Георгиева.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 16 души от Падеш са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 1250 души, всичките българи-християни.[7]

Численост на населението според преброяванията през годините:[8][9]

Година на
преброяване
Численост
19341455
19461545
19561490
19651222
19751086
1985972
1992902
2001835
2011683

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[10]

Численост Дял (в %)
Общо 683 100.00
Българи 646 94.58
Турци 0 0.00
Цигани 9 1.31
Други 3 0.43
Не се самоопределят 0 0.00
Не отговорили 25 3.66

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Падеш
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Багажев (1860 – 1940), български революционер и проветен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Янакиев - Пелтека, (1857 – ?) български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Деспот Ангелов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, земеделец, 1 рота на 11 сярска дружина[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Лазар Иванов (1855 – ?), получава килийно образование, учител в родното си село до 1878 година, след това е свещеник в Падеш и Лешко[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Смилен Димитров Сейменски (1866 – 1901), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Стойчо Милушев (1866 – 1923), български комунист

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 21.
  3. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 92.
  4. Динев, Ангел. Илинденската епопея, т.I, София, 1946, стр.363-364.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 869.
  6. Централен държавен архив, ф. 177 К (Министерство на народното просвещение), оп. 2, а.е. 18, л. 59.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 191.
  8. „Справка за населението на село Падеш, община Благоевград, област Благоевград, НСИ“. // nsi.bg. Посетен на 22 октомври 2017.
  9. „The population of all towns and villages in Blagoevgrad Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 22 октомври 2017.
  10. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 22 октомври 2018.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 26.
  12. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.269.
     Портал „География“         Портал „География          Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „България“         Портал „България