Бистрица (област Благоевград)
Направо към навигацията
Направо към търсенето
Вижте пояснителната страница за други значения на Бистрица.
| Бистрица | |
|---|---|
  Бистрица  Бистрица |
|
| Общи данни | |
| Население | 80 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 171,498 km² |
| Надм. височина | 893 m |
| Пощ. код | 2724 |
| Тел. код | 073 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 4217 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
|
Община - кмет |
Благоевград Румен Томов (независим) |
Бѝстрица е село в Югозападна България. То се намира в община Благоевград, област Благоевград.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Бистрица се намира в планински район, на 9 километра източно от Благоевград. Състои се от 42 махали и подмахали. Някои от тях са: Дреново, Арабаджии, Шоповци, Гьоргьовци, Ризовци, Милово, Серезли, Брезово, Широканци, Бракаданци, Дъбово, Чепарковци, Тренчовци, Каменарци. През селото минава река Бистрица.
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Свети Георги“ е от 1861 година, а „Свети Йоан Предтеча“ в местността Дъбово – от 1872 година.[1]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Бистрица, на И от Бараково 2 часа път. Разположена е на полите от Арисваница до едноименен приток от Струма. Околност планиниста; хората биват скотоводци и риболовци. В Бистрица се лови изрядна пъстърва. Църква „Св. Димитър“; на деня става панаир от околните села и от Джумая. Границата от Бистрица е твърде близо, нещо 1/2 час. Къщи 160; училище с 24 ученика.[2] | “ |
При избухването на Балканската война пет души[3] от Бистрица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
Население[редактиране | редактиране на кода]
Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 1540 души, от които 1300 българи-християни и 240 власи.[5]
Численост на населението според преброяванията през годините:[6][7]
| Година на преброяване |
Численост | Графично представяне |
| 1934 | 1794 |
 |
| 1946 | 1771 | |
| 1956 | 1531 | |
| 1965 | 588 | |
| 1975 | 291 | |
| 1985 | 193 | |
| 1992 | 172 | |
| 2001 | 151 | |
| 2011 | 90 |
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 90 | 100.00 |
| Българи | 89 | 98.88 |
| Турци | 0 | 0.00 |
| Цигани | 0 | 0.00 |
| Други | ||
| Не се самоопределят | ||
| Не отговорили | 0 | 0.00 |
Религии[редактиране | редактиране на кода]
В 9 от махалите има параклиси или черкви.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Бистрица
Ангел Николов, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, четата на Дончо Златков, 1 рота на 10 прилепска дружина[9]- Иван Димитров, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, 3 рота на Кюстендилската дружина, 3 рота на 7 кумановска дружина, убит[10]
- Иван Райнов (1860 – 1944), български опълченец, баща на Николай Райнов и професор Стоян Райнов
- Йордан Войнов (1896 – 1986), деец на ВМРО и кмет на Бистрица (1931 – 1934)
- Кирил Широкански (1913 – 2002), кмет на Благоевград 1961 – 1967
- Коле Илиев, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, четата на Дончо Златков[11]
- Коте Бистришки, войвода на ВМОК, участник в Горноджумайското въстание[12]
- Коте Чорбаджигошев (1821 – 1903), български възрожденски общественик
- Лазар Петров (1811 – ок. 1900), български зограф
- Марян Стойков (р. 1924), български политик от БКП
- Панайот Христов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, четата на Дончо Златков[13]
- Станой Крекмански (1915 – 1942), български партизанин, деец на ВМРО (обединена)
- Стефан Стоянов Досев (1914 – 1942), български партизанин, ръководител на ВК при ОК на БКП София[14]
- Христо Стойков – Пищолчето, четник от ВМОРО,[15] македоно-одрински опълченец, 19-годишен, земеделец, 2 и 3 роти на Кюстендилската дружина[16]
- Починали в Бистрица
- Коста Сандев (1883 – 1923), български революционер комунист, убит по време на Септемврийското въстание
- Свързани с Бистрица
- Георги Гаврилов, екзархийски свещеник между 1871 – 1889 година[17]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Енциклопедия Пирински край. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 89.
- ↑ Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 19.
- ↑ www.flickr.com
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 830.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 191.
- ↑ „Справка за населението на село Бистрица, община Благоевград, област Благоевград, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 20 октомври 2017.
- ↑ „The population of all towns and villages in Blagoevgrad Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 20 октомври 2017.
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 20 октомври 2018.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 495.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 218.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 312.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 18.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 776.
- ↑ Списък на убити партизани
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.79
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 659.
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.131.
| ||||||||||
Портал „
Портал „
Портал „