Бистрица (област Благоевград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Бистрица.

Бистрица
Общи данни
Население 80 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 171,498 km²
Надм. височина 893 m
Пощ. код 2724
Тел. код 073
МПС код Е
ЕКАТТЕ 4217
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Благоевград
Атанас Камбитов
(ГЕРБ)

Бѝстрица е село в Югозападна България. То се намира в община Благоевград, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Бистрица се намира в планински район, на 9 километра източно от Благоевград. Състои се от 42 махали и подмахали. Някои от тях са: Дреново, Арабаджии, Шоповци, Гьоргьовци, Ризовци, Милово, Серезли, Брезово, Широканци, Бракаданци, Дъбово, Чепарковци, Тренчовци, Каменарци. През селото минава река Бистрица.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Георги“ е от 1861 година, а „Свети Йоан Предтеча“ в местността Дъбово – от 1872 година.[1]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Бистрица, на И от Бараково 2 часа път. Разположена е на полите от Арисваница до едноименен приток от Струма. Околност планиниста; хората биват скотоводци и риболовци. В Бистрица се лови изрядна пъстърва. Църква „Св. Димитър“; на деня става панаир от околните села и от Джумая. Границата от Бистрица е твърде близо, нещо 1/2 час. Къщи 160; училище с 24 ученика.[2]

При избухването на Балканската война пет човека[3] от Бистрица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 1540 души, от които 1300 българи-християни и 240 власи.[5]

Численост на населението според преброяванията през годините:[6][7]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 1794
1946 1771
1956 1531
1965 588
1975 291
1985 193
1992 172
2001 151
2011 90

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]

Численост Дял (в %)
Общо 90 100.00
Българи 89 98.88
Турци 0 0.00
Цигани 0 0.00
Други
Не се самоопределят
Не отговорили 0 0.00

Религии[редактиране | редактиране на кода]

В 9 от махалите има параклиси или черкви.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Бистрица
  • Flag of Bulgaria.svg Ангел Николов, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, четата на Дончо Златков, 1 рота на 10 прилепска дружина[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Димитров, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, 3 рота на Кюстендилската дружина, 3 рота на 7 кумановска дружина, убит[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Райнов (1860 – 1944), български опълченец, баща на Николай Райнов и професор Стоян Райнов
  • Flag of Bulgaria.svg Йордан Петров Войнов (1896 – 1986), кмет на Бистрица (от 1931 г. до Деветнадесетомайския преврат в 1934 г.), ръководител на ВМРО в село Бистрица до 19 май 1934 г. [11]
  • Flag of Bulgaria.svg Кирил Широкански (1913 – 2002), кмет на Благоевград 1961 – 1967
  • Flag of Bulgaria.svg Коле Илиев, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, четата на Дончо Златков[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Коте Бистришки, войвода на ВМОК, участник в Горноджумайското въстание[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Коте Чорбаджигошев (1821 – 1903), български възрожденски общественик
  • Flag of Bulgaria.svg Лазар Петров (1811 – ок. 1900), български зограф
  • Flag of Bulgaria.svg Марян Стойков (р. 1924), български политик от БКП
  • Flag of Bulgaria.svg Панайот Христов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, четата на Дончо Златков[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Станой Крекмански (1915 – 1942), български партизанин, деец на ВМРО (обединена)
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Стоянов Досев (1914 – 1942), български партизанин, ръководител на ВК при ОК на БКП София[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Стойков – Пищолчето, четник от ВМОРО[16], македоно-одрински опълченец, 19-годишен, земеделец, 2 и 3 роти на Кюстендилската дружина[17]
Починали в Бистрица
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Сандев (1883 – 1923), български революционер комунист, убит по време на Септемврийското въстание
Свързани с Бистрица
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Гаврилов, екзархийски свещеник между 1871 – 1889 година[18]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия Пирински край. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 89.
  2. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 19.
  3. www.flickr.com
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 830.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 191.
  6. „Справка за населението на село Бистрица, община Благоевград, област Благоевград, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 20 октомври 2017.
  7. „The population of all towns and villages in Blagoevgrad Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 20 октомври 2017.
  8. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 20 октомври 2018.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 495.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 218.
  11. Стоян Николов Арабаджиев, Бистрица (Историко-етнографско изследване на с. Бистрица, Благоевградски окръг), Общински съвет за култура – Благоевград, 1984 г., стр.53.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 312.
  13. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 18.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 776.
  15. Списък на убити партизани
  16. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.79
  17. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 659.
  18. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.131.
     Портал „География“         Портал „География          Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „България“         Портал „България