Лазар Петров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лазар Петров
български иконописец
Роден
1811 г.
Починал
около 1900 г. (89 г.)

Лазар Пенев Петров е български иконописец от Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Лазар Петров е роден през 1811 година в горноджумайското село Бистрица, тогава в Османската империя. Учи в Света гора и работи в Зографския и Хилендарския манастир. Прави икони за софийската църква „Свети Никола Стари“ (построена 1836 година, изгоряла в 1944 година), както и за църкви в Сярско, Солунско, Битолско, Щип, Кочани и Кюстендил. След освобождението на България работи в Македония, а през 1880 година се прехвърля в България. След 1886 година рисува в Дупница, умира около 1900 година в София.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 524.