Рилци
| Рилци | |
  Рилци  Рилци | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 847 души[1] (15 март 2024 г.) 175 души/km² |
| Землище | 4854 km² |
| Надм. височина | 300 m |
| Пощ. код | 2710 |
| Тел. код | 073 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 62699 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Благоевград Методи Байкушев (ПП – ДБ; 2023) |
| Кметство – кмет | Рилци Живко Чукарски (БЗНС) |
Рѝлци е малко, но много бързо разрастващо се село. То се намира в община Благоевград, област Благоевград. Разположено е в Югозападна България, на три километра северно от Благоевград. До 1934 година името на селото е Хасарлък (Асарлък).[2] Населението му е около 800 души.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Рилци се намира в планински район, в близост до река Струма.
История
[редактиране | редактиране на кода]В 1891 година Георги Стрезов пише за селото и за присъединената към него махала Телкиево:
| „ | Хасърлък, село на С от Джумая, нещо 1/2 час. Разположено до левия бряг от Струма, на една раздалеч по-голяма от 1/2 час. Околност хълмиста, по която има доста лозя; растат и добри овощия. Броят на къщите е 60; само българе.[3]
Телкиево, махала с 29 къщи българе.[4] |
“ |
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Хасарлък е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]
В 1934 година името на селото е сменено на Рилци.[2]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на Асарлъкъ брои 190 души, всичките българи-християни, а на Телкиево – 180 души, всички българи-християни.[6]
Численост на населението според преброяванията през годините:[7][8]
|  |
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[9]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 915 | 100.00 |
| Българи | 880 | 96.17 |
| Турци | 0 | 0.00 |
| Цигани | 0 | 0.00 |
| Други | 3 | 0.32 |
| Не се самоопределят | 0 | 0.00 |
| Неотговорили | 32 | 3.49 |
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Всяка година на 20 юли (Илинден) селската църква „Свети Пророк Илия“ организира събор. Прави се курбан за здраве и се организират борби.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Рилци
Моисей Стойчев, български музикален изпълнител.- Илия Цонев, македоно-одрински опълченец, 23 (18)-годишен, земеделец, неграмотен, 3 рота на Кюстендилската дружина, 2 рота на 7 кумановска дружина[10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 19.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 22.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 792 и 827.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 191.
- ↑ „Справка за населението на село Рилци, община Благоевград, област Благоевград, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 22 октомври 2017.
- ↑ „The population of all towns and villages in Blagoevgrad Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 22 октомври 2017.
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 22 октомври 2018.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 792.
| ||||||||||
