Кресненски пролом

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кресненски пролом
Струма в Кресненския пролом
Струма в Кресненския пролом
Bulgaria location map.svg
41.7686° с. ш. 23.155° и. д.
Кресненски пролом
Кресненски пролом
Г. К.: 41° 47' 00'' N, 23° 09' 20'' E
Тип на обекта: пролом
Данни
Надм. височина: 550 m
държава: България
река: Струма

Кресненският пролом или Кресненското дефиле или Кресненската клисура е осмият поред пролом по течението на река Струма, Западна България, между Малешевска планина на запад и Пирин на изток в Община Симитли и Община Кресна, област Благоевград. Свързва Симитлийската котловина на север със Санданско-Петричката котловина на юг.

Географско описание[редактиране | редактиране на кода]

Проломът е с епигенетичен произход и е с дължина около 18 km, а средната му надморската височина е около 222 m. Той е тесен, живописен, със стръмни склонове, всечен дълбоко в гранити и метаморфни скали, от които е изграден Кресненският планински праг между Пирин и Малешевска планина. По всечените меандри на реката са запазени фрагменти от високи речни тераси.

Започва източно от село Крупник на 279 m н.в. и се насочва право на юг. В района на Кресненското ханче е приблизителната среда на пролома, като тук надморската височина на водното ниво е около 222 m. След него река Струма прави забележителни меандри и при град Кресна излиза от пролома на 168 m н.в. и навлиза в най-северната част на Санданско-Петричката котловина.[1]

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

В южната част на пролома, по двата бряга на Струма, е разположен резерватът Тисата, който опазва единственото в България компактно находище на дървовидна хвойна.[2] В климатично отношение тук минава границата между средиземноморския и средноевропейския климат, което прави възможна появата на това място на огромно разнообразие от животински и растителни видове, голяма част от които ендемични или реликтни. Много от тези видове са включени в Червената книга на България и са изрично споменати в Европейските закони и конвенции за защита на природното наследство. Същевременно Кресненският пролом представлява коридор за миграция на едри бозайници между планините на Балканския полуостров. През пролома преминава една от главните въздушни магистрали за миграция на прелетните птици от Европа към Африка – Виа Аристотелис.[3]

Буйните води на река Струма в района на Кресненския пролом предоставят добри условия за рафтинг.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

По цялото протежение на пролома от север на юг преминава участък от 23,1 km от първокласния Републикански път I-1 ВидинМонтанаВрацаСофияПерникБлагоевградГКПП Кулата - Промахон (от km 383,3 до km 406,4).

Успоредно на шосето изцяло по левия (източен) долинен склон преминава и участък от около 20 km от трасето на жп линията СофияБлагоевградКулата, по която пътуването е особено забележително с множеството мостове над малките, леви притоци на Струма и изградените осем тунела, които „секат“ меандрите ѝ.

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев. „Географски речник на България“. София, 1980. с. 268.
  2. Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр.470.
  3. Кресненският пролом е оазисът на Виа Аристотелис