Благоевград (област)
Област Благоевград | |
---|---|
![]() |
|
Страна |
![]() |
Район за планиране | Югозападен район за планиране |
Областен център | Благоевград |
Площ | 6449.47 km² |
Население |
323 522 души (2011 г.) 50,2 души/km² |
Общини | 14 |
МПС код | E |
Официален сайт | www.bl.government.bg |
![]() |
|
Административно деление на областта | |
Област Благоевград в Общомедия |
Област Благоевград (също и Благоевградска област) е една от 28-те области в България. Административен център е едноименният град Благоевград. Пощенските кодове на населените места в област Благоевград са от 2700 (за Благоевград) до 2999. МПС-кодът ѝ е Е. Областта се намира в югозападната част на България и на практика съвпада с географския регион Пиринска Македония. С площ от 6449,5 km² тя е трета по големина в България и има население 324 110 души (по експресни данни от преброяване 2011).[1] На север областта граничи с област Кюстендил и Софийска област, на изток – с област Пазарджик и област Смолян, на юг с Гърция и на запад със Северна Македония.
В област Благоевград се намират изцяло или части от планините Пирин, Рила, Родопи, Влахина, Малешевска, Огражден, Беласица, Славянка и Стъргач, два от трите национални парка в България и 40% от дебита на минералните извори в България. Областта е и втора по горски площи.
Планините и многобройните горски масиви, липсата на промишлени замърсители, както и топлите минерални извори и богатото културно-историческо наследство правят тази област една от най-подходящите в България за развитието на различни видове туризъм.
Населени места[редактиране | редактиране на кода]
Населени места в област Благоевград (градовете са с удебелен шрифт):
Население[редактиране | редактиране на кода]
Численост на населението[редактиране | редактиране на кода]
Численост на населението в населените места на днешните общини в област Благоевград, според преброяванията през годините:[2]
Общини | Площ (в км2) |
1934 (31 декември 1934) |
1946 (31 декември 1946) |
1956 (1.12.1956) |
1965 (1.12.1965) |
1975 (2.12.1975) |
1985 (4.12.1985) |
1992 (4.12.1992) |
2001 (1.3.2001) |
2011 (1.2.2011) |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Общо | 6449,571 | 205 511 | 250 985 | 279 219 | 301 157 | 321 854 | 344 195 | 351 637 | 341 173 | 323 552 |
Банско | 475,881 | 10 963 | 12 197 | 13 107 | 14 178 | 16 212 | 15 442 | 14 600 | 13 980 | 13 125 |
Белица | 227,477 | 9069 | 9744 | 7834 | 9105 | 9698 | 9757 | 10 117 | 9620 | 9927 |
Благоевград | 620,118 | 28 531 | 34 060 | 39 248 | 45 569 | 58 812 | 72 681 | 78 810 | 78 133 | 77 441 |
Гоце Делчев | 330,210 | 17 569 | 21 740 | 24 268 | 26 491 | 28 915 | 32 110 | 33 074 | 32 571 | 31 236 |
Гърмен | 388,479 | 11 417 | 13 007 | 13 383 | 13 678 | 13 269 | 14 636 | 15 014 | 14 934 | 14 981 |
Кресна | 344,549 | 5597 | 6771 | 7675 | 8366 | 7623 | 7108 | 6947 | 6255 | 5441 |
Петрич | 650,132 | 30 723 | 41 394 | 48 073 | 53 055 | 55 190 | 57 483 | 57 829 | 57 689 | 54 006 |
Разлог | 506,470 | 14 272 | 16 306 | 17 628 | 20 317 | 24 211 | 24 211 | 23 501 | 22 081 | 20 598 |
Сандански | 998,416 | 24 456 | 34 702 | 39 989 | 42 260 | 42 090 | 45 143 | 45 097 | 43 109 | 40 470 |
Сатовча | 332,591 | 9195 | 10 747 | 11 761 | 13 527 | 15 234 | 16 851 | 18 350 | 17 889 | 15 444 |
Симитли | 553,004 | 14 666 | 17 323 | 19 313 | 18 080 | 16 667 | 16 722 | 16 840 | 16 049 | 14 283 |
Струмяни | 355,190 | 10 456 | 12 797 | 13 773 | 13 067 | 10 609 | 8719 | 7957 | 6829 | 5778 |
Хаджидимово | 327,778 | 12 025 | 14 906 | 14 133 | 13 252 | 12 041 | 12 219 | 12 147 | 10 926 | 10 091 |
Якоруда | 339,276 | 4572 | 5291 | 9034 | 10 212 | 11 283 | 11 113 | 11 354 | 11 108 | 10 731 |
Прираст на населението[редактиране | редактиране на кода]
Естествен прираст[редактиране | редактиране на кода]
Демография на населението | |||
---|---|---|---|
Година | Раждаемост | Смъртност | Естествен прираст |
2016 | 9,1‰ | 12,6‰ | -3,5‰ |
2015 | 9,5‰ | 13,0‰ | -3,5‰ |
2014 | 9,3‰ | 12,9‰ | -3,4‰ |
2013 | 9,0‰ | 11,7‰ | -2,7‰ |
2012 | 9,5‰ | 12,1‰ | -2,6‰ |
2011 | 9,8‰ | 11,9‰ | -2,1‰ |
2010 | 10,3‰ | 12,0‰ | -1,7‰ |
2009 | 10,9‰ | 11,3‰ | -0,4‰ |
2008 | 10,8‰ | 11,5‰ | -0,7‰ |
2007 | 10,3‰ | 12,1‰ | -1,8‰ |
2006 | 10,2‰ | 11,9‰ | -1,7‰ |
2005 | 9,6‰ | 11,7‰ | -2,1‰ |
2004 | 9,6‰ | 10,9‰ | -1,3‰ |
2003 | 8,9‰ | 10,8‰ | -1,9‰ |
2002 | 8,9‰ | 11,0‰ | -2,1‰ |
2001 | 8,9‰ | 10,5‰ | -1,6‰ |
2000 | 9,5‰ | 10,4‰ | -0,9‰ |
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
Численост и дял на етническите групи според преброяванията на населението през годините:[3][4]
Численост | Дял (в %) | ||||
---|---|---|---|---|---|
2001 | 2011 | 2001 | 2011 | ||
Общо | 341 173 | 323 552 | 100.00 | 100.00 | |
Българи | 286 491 | 251 097 | 83.97 | 77.60 | |
Турци | 31 857 | 17 027 | 9.33 | 5.26 | |
Цигани | 12 405 | 9739 | 3.63 | 3.01 | |
Други | Руснаци | 476 | 3080 | 0.139 | 0.95 |
Арменци | 32 | 0.009 | |||
Власи | 7 | 0.002 | |||
Македонци | 3117 | 0.913 | |||
Гърци | 86 | 0.025 | |||
Украинци | 78 | 0.022 | |||
Евреи | 8 | 0.002 | |||
Румънци | 45 | 0.013 | |||
Други | 1670 | 0.489 | |||
Не се самоопределят | 4242 | 2613 | 0.48 | 0.80 | |
Неотговорили | 659 | 39 996 | 0.19 | 12.36 |
Езици[редактиране | редактиране на кода]
Численост и дял на населението по роден език според преброяването на населението през 2001 г.:[5]
Роден език | Численост | Дял (в %) |
Общо | 341 173 | 100.00 |
Български | 306 118 | 89.72 |
Турски | 19 819 | 5.80 |
Цигански | 9232 | 2.70 |
Други | 2921 | 0.85 |
Не се самоопределят | 2424 | 0.71 |
Непоказано | 659 | 0.19 |
Вероизповедания[редактиране | редактиране на кода]
Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяванията на населението през годините:[6][7]
Численост | Дял (в %) | |||
---|---|---|---|---|
2001 | 2011 | 2001 | 2011 | |
Общо | 341 173 | 323 552 | 100.00 | 100.00 |
Православие | 268 968 | 196 942 | 78.83 | 60.86 |
Католицизъм | 277 | 719 | 0.08 | 0.22 |
Протестантство | 1546 | 1499 | 0.45 | 0.46 |
Ислям | 62 431 | 40 667 | 18.29 | 12.56 |
Друго | 274 | 360 | 0.08 | 0.11 |
Нямат | – | 4639 | – | 1.43 |
Не се самоопределят | 7018 | 8374 | 2.05 | 2.58 |
Непоказано | 659 | 70 352 | 0.19 | 21.74 |
Популярни географски обекти[редактиране | редактиране на кода]
Вид | Име | Описание | Изображение |
---|---|---|---|
Планина | Пирин | Връх Тодорка. | ![]() |
Река | Струма | Река Струма, преминаваща край угасналия вулкан Кожух. | |
Вулкан (угаснал) |
Кожух | Северните склонове на възвишението Кожух. |
Популярни представители на флората[редактиране | редактиране на кода]
Вид | Име | Описание | Изображение |
---|---|---|---|
Цвете | Еделвайс | Leontopodium („Лъвска лапа“) | ![]() |
Дърво | Черна мура | Байкушевата мура | ![]() |
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
Топ 10 на компаниите по оборот през 2015 г.[8][редактиране | редактиране на кода]
Компания | Оборот (млн. лв.) | Печалба (млн. лв.) | |
1. | Благоевград БТ – АД | 277,9 | 4,1 |
2. | Агромах | 106,7 | 2,7 |
3. | Диана ООД | 102,2 | 6,0 |
4. | Металком Инвест ЕООД | 89,8 | 11,4 |
5. | Агромах Роуда ЕООД | 84,7 | – 3,4 |
6. | Пирин-Текс ЕООД | 69,2 | – 0,1 |
7. | Югозападно Държ. Предприятие ДП | 54,8 | 1,9 |
8. | Табако Трейд Благоевград ЕООД | 47,2 | 0,3 |
9. | Пирин Текс Продакшън ЕООД | 39,7 | 0,3 |
10. | Агромах Продакшън ЕООД | 30,7 | 0,2 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.nsi.bg
- ↑ „Преброяване на населението, 1 февруари 2011, НСИ“, archived from the original on 2018-06-13, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен 2021-02-13
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 27 декември 2017.
- ↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и етническа група“. // nsi.bg. Посетен на 27 декември 2017.
- ↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и майчин език“. // nsi.bg. Посетен на 27 декември 2017.
- ↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и вероизповедание“. // eurac.edu. Посетен на 27 декември 2017.
- ↑ „Religious composition: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 27 декември 2017.
- ↑ Първите в бизнеса. Поглед отвътре 2017. Сп. Мениджър. с. 300, 340
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((bg)) Официален уебсайт
- ((bg)) Музикални изпълнители в стил рок или свързаните с него подстилове музика от областта в Български рок архиви
![]() |
Област Кюстендил и Софийска област | ![]() | ||
Северна Македония | ![]() |
Пазарджик и Смолян | ||
![]() ![]() | ||||
![]() | ||||
Централна Македония и Източна Македония и Тракия (Гърция) |
|