Благоевград (област)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Благоевградска област)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Област Благоевград
      
Герб
Област Благоевград на картата на БългарияОбласт Благоевград на картата на България
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Район за планиране Югозападен район за планиране
Областен център Благоевград
Площ 6449.47 km²
Население 323 522 души (2011 г.)
50,2 души/km²
Общини 14
МПС код E
Официален сайт www.bl.government.bg
Административно деление на областта
Административно деление на областта
Благоевград в Общомедия
Връх Вихрен, първенец на втората по височина българска планина Пирин
Топографска карта на област Благоевград

Област Благоевград (също и Благоевградска област) е една от 28-те области в България. Административен център е едноименният град Благоевград. Пощенските кодове на населените места в област Благоевград са от 2700 (за Благоевград) до 2999. МПС-кодът ѝ е Е. Областта се намира в югозападната част на България и на практика съвпада с географския регион Пиринска Македония. С площ от 6449,5 km² тя е трета по големина в България и има население 324 110 души (по експресни данни от преброяване 2011).[1] На север областта граничи с област Кюстендил и Софийска област, на изток – с област Пазарджик и област Смолян, на юг с Гърция и на запад със Северна Македония.

В област Благоевград се намират изцяло или части от планините Пирин, Рила, Родопи, Влахина, Малешевска, Огражден, Беласица, Славянка и Стъргач, два от трите национални парка в България и 40% от дебита на минералните извори в България. Областта е и втора по горски площи.

Планините и многобройните горски масиви, липсата на промишлени замърсители, както и топлите минерални извори и богатото културно-историческо наследство правят тази област една от най-подходящите в България за развитието на различни видове туризъм.

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Населени места в област Благоевград (градовете са с удебелен шрифт):

Общини
(14 на брой)		 Населени места
(274 на брой – 13 града и 261 села)		 Брой и вид
Градове Села Общо
Банско Банско, Гостун, Добринище, Кремен, Места, Обидим, Осеново, Филипово 2 6 8
Белица Бабяк, Белица, Горно Краище, Гълъбово, Дагоново, Златарица, Краище, Кузьово, Лютово, Орцево, Палатик, Черешово 1 11 12
Благоевград Бело поле, Бистрица, Благоевград, Бучино, Българчево, Габрово, Горно Хърсово, Дебочица, Делвино, Дренково, Дъбрава, Еленово, Зелендол, Изгрев, Клисура, Лешко, Лисия, Логодаж, Марулево, Мощанец, Обел, Падеш, Покровник, Рилци, Селище, Церово 1 25 26
Гоце Делчев Баничан, Борово, Брезница, Буково, Господинци, Гоце Делчев, Делчево, Добротино, Корница, Лъжница, Мосомище 1 10 11
Гърмен Балдево, Горно Дряново, Гърмен, Дебрен, Долно Дряново, Дъбница, Ковачевица, Крушево, Лещен, Марчево, Огняново, Ореше, Осиково, Рибново, Скребатно, Хвостяне 0 16 16
Кресна Будилци, Влахи, Горна Брезница, Долна Градешница, Кресна, Ощава, Сливница, Стара Кресна 1 7 8
Петрич Баскалци, Беласица, Богородица, Боровичене, Вишлене, Волно, Габрене, Гега, Генерал Тодоров, Горчево, Долене, Долна Крушица, Долна Рибница, Долно Спанчево, Драгуш, Дрангово, Дреновица, Дреново, Зойчене, Иваново, Кавракирово, Камена, Капатово, Кладенци, Ключ, Коларово, Кромидово, Крънджилица, Кукурахцево, Кулата, Кърналово, Марикостиново, Марино поле, Мендово, Митино, Михнево, Ново Кономлади, Петрич, Право бърдо, Първомай, Рибник, Рупите, Ръждак, Самуилова крепост, Самуилово, Скрът, Старчево, Струмешница, Тонско дабе, Тополница, Чурилово, Чуричени, Чучулигово, Яворница, Яково 1 54 55
Разлог Баня, Бачево, Годлево, Горно Драглище, Добърско, Долно Драглище, Елешница, Разлог 1 7 8
Сандански Белевехчево, Бельово, Бождово, Виногради, Вихрен, Враня, Вълково, Голем Цалим, Голешово, Горно Спанчево, Горна Сушица, Дамяница, Дебрене, Джигурово, Долени, Златолист, Зорница, Калиманци, Катунци, Кашина, Ковачево, Кръстилци, Кърланово, Ладарево, Ласкарево, Лебница, Левуново, Лехово, Лешница, Лиляново, Лозеница, Любовище, Любовка, Малки Цалим, Мелник, Ново Делчево, Ново Ходжово, Петрово, Пиперица, Пирин, Плоски, Поленица, Рожен, Сандански, Склаве, Спатово, Стожа, Струма, Сугарево, Хотово, Храсна, Хърсово, Черешница, Яново 2 52 54
Сатовча Боголин, Ваклиново, Вълкосел, Годешево, Долен, Жижево, Кочан, Крибул, Осина, Плетена, Сатовча, Слащен, Туховища, Фъргово 0 14 14
Симитли Брежани, Брестово, Горно Осеново, Градево, Докатичево, Долно Осеново, Железница, Крупник, Мечкул, Полена, Полето, Ракитна, Сенокос, Симитли, Сухострел, Сушица, Тросково, Черниче 1 17 18
Струмяни Велющец, Вракуповица, Гореме, Горна Крушица, Горна Рибница, Добри лаки, Драката, Игралище, Илинденци, Каменица, Клепало, Колибите, Кърпелево, Махалата, Микрево, Никудин, Палат, Раздол, Седелец, Струмяни, Цапарево 0 21 21
Хаджидимово Абланица, Беслен, Блатска, Гайтаниново, Илинден, Копривлен, Лъки, Нова Ловча, Ново Лески, Парил, Петрелик, Садово, Теплен, Тешово, Хаджидимово 1 14 15
Якоруда Аврамово, Бел камен, Бунцево, Конарско, Смолево, Черна Места, Юруково, Якоруда 1 7 8

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението в населените места на днешните общини в област Благоевград, според преброяванията през годините:[2]

Общини Площ
(в км2)		 1934
(31 декември 1934)		 1946
(31 декември 1946)		 1956
(1.12.1956)		 1965
(1.12.1965)		 1975
(2.12.1975)		 1985
(4.12.1985)		 1992
(4.12.1992)		 2001
(1.3.2001)		 2011
(1.2.2011)
Общо 6449,571 205 511 250 985 279 219 301 157 321 854 344 195 351 637 341 173 323 552
Банско 475,881 10 963 12 197 13 107 14 178 16 212 15 442 14 600 13 980 13 125
Белица 227,477 9069 9744 7834 9105 9698 9757 10 117 9620 9927
Благоевград 620,118 28 531 34 060 39 248 45 569 58 812 72 681 78 810 78 133 77 441
Гоце Делчев 330,210 17 569 21 740 24 268 26 491 28 915 32 110 33 074 32 571 31 236
Гърмен 388,479 11 417 13 007 13 383 13 678 13 269 14 636 15 014 14 934 14 981
Кресна 344,549 5597 6771 7675 8366 7623 7108 6947 6255 5441
Петрич 650,132 30 723 41 394 48 073 53 055 55 190 57 483 57 829 57 689 54 006
Разлог 506,470 14 272 16 306 17 628 20 317 24 211 24 211 23 501 22 081 20 598
Сандански 998,416 24 456 34 702 39 989 42 260 42 090 45 143 45 097 43 109 40 470
Сатовча 332,591 9195 10 747 11 761 13 527 15 234 16 851 18 350 17 889 15 444
Симитли 553,004 14 666 17 323 19 313 18 080 16 667 16 722 16 840 16 049 14 283
Струмяни 355,190 10 456 12 797 13 773 13 067 10 609 8719 7957 6829 5778
Хаджидимово 327,778 12 025 14 906 14 133 13 252 12 041 12 219 12 147 10 926 10 091
Якоруда 339,276 4572 5291 9034 10 212 11 283 11 113 11 354 11 108 10 731

Прираст на населението[редактиране | редактиране на кода]

Естествен прираст[редактиране | редактиране на кода]

Демография на населението
Година Раждаемост Смъртност Естествен прираст
2000 9,5‰ 10,4‰ -0,9‰
2001 8,9‰ 10,5‰ -1,6‰
2002 8,9‰ 11,0‰ -2,1‰
2003 8,9‰ 10,8‰ -1,9‰
2004 9,6‰ 10,9‰ -1,3‰
2005 9,6‰ 11,7‰ -2,1‰
2006 10,2‰ 11,9‰ -1,7‰
2007 10,3‰ 12,1‰ -1,8‰
2008 10,8‰ 11,5‰ -0,7‰
2009 10,9‰ 11,3‰ -0,4‰
2010 10,3‰ 12,0‰ -1,7‰
2011 9,8‰ 11,9‰ -2,1‰
2012 9,5‰ 12,1‰ -2,6‰
2013 9,0‰ 11,7‰ -2,7‰
2014 9,3‰ 12,9‰ -3,4‰
2015 9,5‰ 13,0‰ -3,5‰
2016 9,1‰ 12,6‰ -3,5‰
2017 8,7‰ 13,3‰ -4,6‰
2018 8,7‰ 13,2‰ -4,5‰
2019 9,2‰ 13,3‰ -4,1‰
2020 8,8‰ 16,4‰ -7,6‰
2021 8,7‰ 19,3‰ -10,6‰

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяванията на населението през годините:[3][4]

Численост Дял (в %)
2001 2011 2001 2011
Общо 341 173 323 552 100.00 100.00
Българи 286 491 251 097 83.97 77.60
Турци 31 857 17 027 9.33 5.26
Цигани 12 405 9739 3.63 3.01
Други Руснаци 476 3080 0.139 0.95
Арменци 32 0.009
Власи 7 0.002
Македонци 3117 0.913
Гърци 86 0.025
Украинци 78 0.022
Евреи 8 0.002
Румънци 45 0.013
Други 1670 0.489
Не се самоопределят 4242 2613 0.48 0.80
Неотговорили 659 39 996 0.19 12.36

Езици[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на населението по роден език според преброяването на населението през 2001 г.:[5]

Роден език Численост Дял (в %)
Общо 341 173 100.00
Български 306 118 89.72
Турски 19 819 5.80
Цигански 9232 2.70
Други 2921 0.85
Не се самоопределят 2424 0.71
Непоказано 659 0.19

Вероизповедания[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяванията на населението през годините:[6][7]

Численост Дял (в %)
2001 2011 2001 2011
Общо 341 173 323 552 100.00 100.00
Православие 268 968 196 942 78.83 60.86
Католицизъм 277 719 0.08 0.22
Протестантство 1546 1499 0.45 0.46
Ислям 62 431 40 667 18.29 12.56
Друго 274 360 0.08 0.11
Нямат – 4639 – 1.43
Не се самоопределят 7018 8374 2.05 2.58
Непоказано 659 70 352 0.19 21.74

Популярни географски обекти[редактиране | редактиране на кода]

Вид Име Описание Изображение
Планина Пирин Връх Тодорка. Връх Тодорка
Река Струма Река Струма, преминаваща край угасналия вулкан Кожух. Струма
Вулкан
(угаснал) 		Кожух Северните склонове на възвишението Кожух. Кожух

Популярни представители на флората[редактиране | редактиране на кода]

Вид Име Описание Изображение
Цвете Еделвайс Leontopodium („Лъвска лапа“) Еделвайс
Дърво Черна мура Байкушевата мура Байкушева мура

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Топ 10 на компаниите по оборот през 2015 г.[8][редактиране | редактиране на кода]

Компания Оборот (млн. лв.) Печалба (млн. лв.)
1. Благоевград БТ – АД 277,9 4,1
2. Агромах 106,7 2,7
3. Диана ООД 102,2 6,0
4. Металком Инвест ЕООД 89,8 11,4
5. Агромах Роуда ЕООД 84,7 – 3,4
6. Пирин-Текс ЕООД 69,2 – 0,1
7. Югозападно Държ. Предприятие ДП 54,8 1,9
8. Табако Трейд Благоевград ЕООД 47,2 0,3
9. Пирин Текс Продакшън ЕООД 39,7 0,3
10. Агромах Продакшън ЕООД 30,7 0,2

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ www.nsi.bg
  2. ↑ Преброяване на населението, 1 февруари 2011, НСИ, архив на оригинала от 13 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен на 2021-02-13 
  3. ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 27 декември 2017.
  4. ↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и етническа група“. // nsi.bg. Посетен на 27 декември 2017.
  5. ↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и майчин език“. // nsi.bg. Посетен на 27 декември 2017.
  6. ↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и вероизповедание“. // eurac.edu. Посетен на 27 декември 2017.
  7. ↑ „Religious composition: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 27 декември 2017.
  8. ↑ Първите в бизнеса. Поглед отвътре 2017. Сп. Мениджър. с. 300, 340

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Област Кюстендил и Софийска област
Северна Македония Север Пазарджик и Смолян
Запад   Област_Благоевград    Изток
Юг
Централна Македония и Източна Македония и Тракия
(Гърция)
Общини в област Благоевград
Областите в България, оцветени в знамената на областните градове
     Портал „География“         Портал „География“          Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Благоевград_(област)&oldid=11394056“.