Хърсово (област Благоевград)
Вижте пояснителната страница за други значения на Хърсово.
Хърсово | |
---|---|
Общи данни | |
Население | 200 (ГРАО, 2015-03-15)* |
Землище | 1198 km² |
Надм. височина | 301 m |
Пощ. код | 2819 |
Тел. код | 074321 |
МПС код | Е |
ЕКАТТЕ | 77565 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Благоевград |
Община – кмет |
Сандански Атанас Стоянов (ВМРО-БНД) |
Хъ̀рсово е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Хърсово се намира в Санданско-Петричката котловина в югозападното подножие на Пирин планина. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 520 mm. През землището на селото тече Мелнишката река. В Хърсово се отглеждат към 1200 декара лозя. В селото е разположена Винарска изба „Хърсово“.
История[редактиране | редактиране на кода]
През XIX век Хърсово е изцяло българско и се числи към Мелнишката кааза на Османската империя. Църквата „Свети Атанасий“ е от 1860 година и е построена на най-високата част на селото. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Големо Хърсово (Golémo Hërsovo) е посочено като село с 87 домакинства и 310 жители българи, а Малко Хърсово (Malo Hërsovo) – с 11 домакинства и 38 българи.[1]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
„ | Хърсово, село на север от Кромидово, до Катунци. Лежи на един баир 1/2 час до Бистрица и до Мелничката река от другата страна. Има богати нивя и лозя. Гръцка църква и училище с 14 ученика. 110 къщи българе.[2] | “ |
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото живеят 582 души, всички българи-християни.[3] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на селото (Hirsovo) се състои от 720 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 42 ученика.[4]
През 1913 година по време на Междусъюзническата война селото е завзето от гръцката армия, а 100 къщи са опожарени.[5]
Учители и ученици в прогимназията през учебната 1926-1927 година[6] | |||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Класове | Ученици | Учители | Учителки | ||||||
момчета | момичета | общо | редовни | волнонаемни | общо | редовни | волнонаемни | общо | |
първи | 24 | 3 | 27 | 0 | 3 | 3 | 0 | 1 | 1 |
втори | 22 | 3 | 25 | ||||||
трети | 9 | 2 | 11 |
През 1932 година в Хърсово е основана лозарска кооперация „Мелнишка лоза“. Към 1935 г. тя има 56 членове.[7]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Хърсово
Атанас Василев Ангелов (1920 - ?), български комунист, отговорник на РМС за Светиврачко през 1941–1944 г., заместник-политкомисар на Алиботушката партизанска чета[8]
Борислав Владиков (р. 1934) български поет, белетрист и драматург
Димитър Г. Алексиев, македоно-одрински опълченец, 24-годишен, самарджия, ІV отделение, 3 рота на 13 кукушка дружина[9]
Димитър Стаменов (1862 – 1939), български революционер и просветен деец
Костадин Щерков (1882 – 1939), български революционер и просветен деец
- Починали в Хърсово
Константин Деспотов (1864 - 1932), български медик, кмет на Сяр по време на Първата световна война[10]
- Свързани с Хърсово
Валентин Караманчев (р. 1932), български писател
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 140 – 141.
- ↑ Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 24.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 190.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 192-193.
- ↑ Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, стр. 298.
- ↑ Централен държавен архив, ф. 177 К (Министерство на народното просвещение), оп. 2, а.е. 18, л. 59.
- ↑ Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 4 (не е отбелязана в изданието – околия Петрич)
- ↑ Петрова, Любима, съставител. Пътеводител по фондовете на Държавен архив – Благоевград (1944–2009). София, Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив - Благоевград, 2011. с. 479.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 16.
- ↑ Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 - 1913). Юруков, 1994. с. 125.