Хърсово (област Благоевград)
Вижте пояснителната страница за други значения на Хърсово.
| Хърсово | |
|---|---|
  Хърсово  Хърсово |
|
| Общи данни | |
| Население |
186 души[1] (15 юни 2020 г.) 14,9 души/km² |
| Землище | 1198 km² |
| Надм. височина | 301 m |
| Пощ. код | 2819 |
| Тел. код | 074321 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 77565 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
|
Община – кмет |
Сандански Атанас Стоянов (ВМРО-БНД) |
Хъ̀рсово е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Хърсово се намира в Санданско-Петричката котловина в югозападното подножие на Пирин планина. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 520 mm. През землището на селото тече Мелнишката река. В Хърсово се отглеждат към 1200 декара лозя. В селото е разположена Винарска изба „Хърсово“.
История[редактиране | редактиране на кода]
През XIX век Хърсово е изцяло българско и се числи към Мелнишката кааза на Османската империя. Църквата „Свети Атанасий“ е от 1860 година и е построена на най-високата част на селото. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Големо Хърсово (Golémo Hërsovo) е посочено като село с 87 домакинства и 310 жители българи, а Малко Хърсово (Malo Hërsovo) – с 11 домакинства и 38 българи.[2]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Хърсово, село на север от Кромидово, до Катунци. Лежи на един баир 1/2 час до Бистрица и до Мелничката река от другата страна. Има богати нивя и лозя. Гръцка църква и училище с 14 ученика. 110 къщи българе.[3] | “ |
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото живеят 582 души, всички българи-християни.[4] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на селото (Hirsovo) се състои от 720 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 42 ученика.[5]
През 1913 година по време на Междусъюзническата война селото е завзето от гръцката армия, а 100 къщи са опожарени.[6]
| Учители и ученици в прогимназията през учебната 1926-1927 година[7] | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Класове | Ученици | Учители | Учителки | ||||||
| момчета | момичета | общо | редовни | волнонаемни | общо | редовни | волнонаемни | общо | |
| първи | 24 | 3 | 27 | 0 | 3 | 3 | 0 | 1 | 1 |
| втори | 22 | 3 | 25 | ||||||
| трети | 9 | 2 | 11 | ||||||
През 1932 година в Хърсово е основана лозарска кооперация „Мелнишка лоза“. Към 1935 г. тя има 56 членове.[8]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Хърсово
Атанас Василев Ангелов (1920 - ?), български комунист, отговорник на РМС за Светиврачко през 1941–1944 г., заместник-политкомисар на Алиботушката партизанска чета[9]- Борислав Владиков (р. 1934) български поет, белетрист и драматург
- Димитър Г. Алексиев, македоно-одрински опълченец, 24-годишен, самарджия, ІV отделение, 3 рота на 13 кукушка дружина[10]
- Димитър Стаменов (1862 – 1939), български революционер и просветен деец
- Костадин Щерков (1882 – 1939), български революционер и просветен деец
- Починали в Хърсово
- Константин Деспотов (1864 - 1932), български медик, кмет на Сяр по време на Първата световна война[11]
- Свързани с Хърсово
- Валентин Караманчев (р. 1932), български писател
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 140 – 141.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 24.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 190.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192-193. (на френски)
- ↑ Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, стр. 298.
- ↑ Централен държавен архив, ф. 177 К (Министерство на народното просвещение), оп. 2, а.е. 18, л. 59.
- ↑ Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 4 (не е отбелязана в изданието – околия Петрич)
- ↑ Петрова, Любима, съставител. Пътеводител по фондовете на Държавен архив – Благоевград (1944–2009). София, Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив - Благоевград, 2011. с. 479. Архив на оригинала от 2018-10-06 в Wayback Machine.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 16.
- ↑ Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 - 1913). Юруков, 1994. с. 125.
Портал „