Хърсово (област Благоевград)
Вижте пояснителната страница за други значения на Хърсово.
| Хърсово | |
|---|---|
 Хърсово
Хърсово
|
|
| Общи данни | |
| Население | 200 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 11,98 km² |
| Надм. височина | 301 m |
| Пощ. код | 2819 |
| Тел. код | 074321 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 77565 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община - кмет |
Сандански Кирил Котев (ГЕРБ) |
Хъ̀рсово е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Хърсово се намира в Санданско-Петричката котловина в югозападното подножие на Пирин планина. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 520 mm. През землището на селото тече Мелнишката река. В Хърсово се отглеждат към 1200 декара лозя. В селото е разположена Винарска изба „Хърсово“.
История[редактиране | редактиране на кода]
През 19 век Хърсово е чисто българско и се числи към Мелнишката кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Големо Хърсово (Golémo Hërsovo) е посочено като село с 87 домакинства и 310 жители българи, а Малко Хърсово (Malo Hërsovo) - с 11 домакинства и 38 българи.[1]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Хърсово, село на север от Кромидово, до Катунци. Лежи на един баир 1/2 час до Бистрица и до Мелничката река от другата страна. Има богати нивя и лозя. Гръцка църква и училище с 14 ученика. 110 къщи българе.[2] | “ |
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото живеят 582 българи християни[3] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на селото (Hirsovo) се състои от 720 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 42 ученика.[4]
През 1913 година по време на Междусъюзническата война селото е завзето от гръцката армия, а 100 къщи са опожарени.[5]
През 1932 година в Хърсово е основана лозарска кооперация „Мелнишка лоза“. Към 1935 г. тя има 56 членове.[6]
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Селото е християнско. Църквата „Свети Атанасий“ е от 1860 година и е построена на най-високата част на селото, за онова време рядко срещано.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Празникът на селото е 21 май. Празнува се и Трифон Зарезан на 14 февруари.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Хърсово
Борислав Владиков (р. 1934) български поет, белетрист и драматург- Димитър Г. Алексиев, македоно-одрински опълченец, 24-годишен, самарджия, ІV отделение, 3 рота на 13 кукушка дружина[7]
- Димитър Стаменов (1862 - 1939), български революционер и просветен деец
- Костадин Николов (1882 - ?), завършил през 1905 г. българската семинария в Цариград, работил като учител в Петрич и Мелник
- Починали в Хърсово
- Константин Деспотов (1864 - 1932), български медик, кмет на Сяр по време на Първата световна война[8]
- Свързани с Хърсово
- Валентин Караманчев (р. 1932), български писател
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 140 - 141.
- ↑ Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 24.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 190.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 192-193.
- ↑ Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, стр. 298.
- ↑ Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 4 (не е отбелязана в изданието - околия Петрич)
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 16.
- ↑ Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 - 1913). Юруков, 1994. с. 125.
Портал „
