Долени
Тази статия е за селото в България. За селото в Гърция вижте Долени (дем Хрупища).
| Долени | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 3 души[1] (31 декември 2024 г.) 0,295 души/km² |
| Землище | 10,178 km² |
| Надм. височина | 796 m |
| Пощ. код | 2811 |
| Тел. код | ? |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 21909 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Сандански Атанас Стоянов (безпартиен; 2019) |
| Долени в Общомедия | |
До̀лени е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Долени се намира в планински район.
История
[редактиране | редактиране на кода]Според Рилската грамота на цар Иван Шишман от 1378 година селото е собственост на Рилския манастир.
Църквата „Света Петка“ е изградена в средата на XIX век.[2]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Доляне (Doliané) е посочено като село с 35 домакинства и 120 българи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 200 жители, всички българи-християни.[4]
При избухването на Балканската война през 1912 година двама души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]
| Численост | |
| Общо | 3 |
| Българи | - |
| Турци | - |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | - |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Долени
Динчо Сугарски (1896 – 1924), деец на ВМРО
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 281.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 142 – 143.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 189.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 843.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Архивиран от оригинала на 3 юни 2025. Посетен на 9 юни 2019.