Горна Сушица
| Горна Сушица | |
 Общ изглед на селото от 60-те години на ХХ век | |
  Горна Сушица  Горна Сушица | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 17 души[1] (15 март 2024 г.) 0,569 души/km² |
| Землище | 30,129 km² |
| Надм. височина | 554 m |
| Пощ. код | 2811 |
| Тел. код | 07435 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 16403 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Сандански Атанас Стоянов (независим политик; 2019) |
| Горна Сушица в Общомедия | |
Го̀рна Сушѝца е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Горна Сушица се намира в планински район.
История[редактиране | редактиране на кода]
Според старо предание жителите на селото са преселници от Неврокопския край. По време на поробяването на тези земи под османска власт, те са принудени да избягат от родния си край и да се заселят на по-безопасно място. Така успяват да съхранят имената и религията си.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Горна Сушица (Gorna souchitsa) е посочено като село с 85 домакинства с 300 жители българи.[2]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Горна Сушица, по същата посока от Мелник, малко нещо по̀ на С от горното село. Поминъкът на селянете същият; околност еднаква; 45 къщи българе.[3] | “ |
Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[4] Към 1900 година според изследванията на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) селото наброява 515 жители, от които 500 българи-християни и 15 власи.[5]
Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Горна Сушица наброява 560 българи екзархисти. В селото функционира българско начално училище с 1 учител и 22 ученици.[6]
На 10 февруари 1908 година според митрополит Емилиан Мелнишки от заловен край Мелник куриер на ВМОРО, носещ писмо от организацията до комитета в село Манджово, властите разбират, че четата на Яне Сандански от 12 души се укрива в къщата на Дино Бориков. Къщата е обсадена, но четата успява да се измъкне. Властите арестуват много жители на селото, включително Бориков.[7]
В 1912 година е построена църквата „Свети Димитър“.[8]
При избухването на Балканската война в 1912 година единадесет души от Горна и Долна Сушица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]
Население[редактиране | редактиране на кода]
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[10]
| Численост | |
| Общо | 28 |
| Българи | 28 |
| Турци | - |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | - |
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Над село Сушица има 3 язовира – голям, среден и малък.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Всяка година на Петковден се провежда традиционният събор на селото. На площада пред черквата се прави курбан за здраве.
Празникът на селото е на 29 юни, Петровден, като също се прави курбан. Третият курбан се прави на 2 май.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Горна Сушица
Гоце Манолев (1872 – 1924), деец на ВМРО- Димитър Апостолов (1882 – 1922), деец на ВМРО, убит през септември 1922 година от органи на полицията при конфликта на ВМРО с правителството на БЗНС.[11]
- Динчо Балкански (? - 1924), деец и войвода на ВМРО
- Стоян Ангов (12.05.1869 – ?), деец и четник на ВМРО в Мелнишко[12]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 140 – 141.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 25.
- ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 189.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192 – 193. (на френски)
- ↑ Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 5 декември 2014. έξωθεν του Μελενίκου, συνελήφθη οδηγός βουλγαρικής συμμορίας φέρων επιστολήν του βουλγαρικού κομιτάτου προς το σχισματικόν χωρίον Μάντζοβον, μίαν ώραν απέχον του Μελενίκου. Ο εν λόγω κακούργος ωμολόγησεν ότι εν τω χωρίω Άνω Σουσίτσα, ημίσ ειαν ώραν απέχοντι του Μελενίκιου, εκρύπτετο 12 μελής ληστανταρτική συμμορία του Σανδάνσκη, εν τη οικία του Δίνα Μπαρίκου και περιεκυκλώθη μέν το χωρίον, αλλ' η συμμορία προέλαβε και ανεχώρησε, συνελήφθησαν πολλοί όμως ύποπτοι, εν οίς και ο εν λόγω λησταποδόχος Μπαρίκος.
- ↑ Горна Сушица // Община Сандански. Посетен на 29 юли 2018.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 882.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 709.
- ↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. с. 200.
