Горна Сушица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Горна Сушица
Общи данни
Население 29 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 30,129 km²
Надм. височина 554 m
Пощ. код 2811
Тел. код 07435
МПС код Е
ЕКАТТЕ 16403
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Сандански
Кирил Котев
(ГЕРБ)
Изглед от селото

Го̀рна Сушѝца е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Горна Сушица се намира в планински район.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според старо предание жителите на селото са преселници от Неврокопския край. По време на поробяването на тези земи под османска власт, те са принудени да избягат от родния си край и да се заселят на по-безопасно място. Така успяват да съхранят имената и религията си.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Горна Сушица (Gorna souchitsa) е посочено като село с 85 домакинства с 300 жители българи.[1]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Горна Сушица, по същата посока от Мелник, малко нещо по̀ на С от горното село. Поминъкът на селянете същият; околност еднаква; 45 къщи българе.[2]

Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия[3]. Към 1900 година според изследванията на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) селото наброява 515 жители, от които 500 българи и 15 власи.[4]

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Горна Сушица наброява 560 българи екзархисти. В селото функционира българско начално училище с 1 учител и 22 ученика.[5]

На 10 февруари 1908 година според митрополит Емилиан Мелнишки от заловен край Мелник куриер на ВМОРО, носещ писмо от организацията до комитета в село Манджово, властите разбират, че четата на Яне Сандански от 12 души се укрива в къщата на Дино Бариков. Къщата е обсадена, но четата успява да се измъкне. Властите арестуват много жители на селото, включително Бариков.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година единадесет души от Горна и Долна Сушица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

100% православни християни

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Над село Сушица има 3 язовира – голям, среден и малък.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година на Петковден се провежда традиционният събор на селото. На площада пред черквата се прави курбан за здраве.

Празникът на селото е на 29 юни, Петровден, като също се прави курбан. Третият курбан се прави на 2 май.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Горна Сушица

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 140 – 141.
  2. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 25.
  3. Илюстрация Илинден, 1936, бр. 79, стр. 1
  4. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 189
  5. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 192 – 193.
  6. Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών. // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 2014-12-05. έξωθεν του Μελενίκου, συνελήφθη οδηγός βουλγαρικής συμμορίας φέρων επιστολήν του βουλγαρικού κομιτάτου προς το σχισματικόν χωρίον Μάντζοβον, μίαν ώραν απέχον του Μελενίκου. Ο εν λόγω κακούργος ωμολόγησεν ότι εν τω χωρίω Άνω Σουσίτσα, ημίσ ειαν ώραν απέχοντι του Μελενίκιου, εκρύπτετο 12 μελής ληστανταρτική συμμορία του Σανδάνσκη, εν τη οικία του Δίνα Μπαρίκου και περιεκυκλώθη μέν το χωρίον, αλλ' η συμμορία προέλαβε και ανεχώρησε, συνελήφθησαν πολλοί όμως ύποπτοι, εν οίς και ο εν λόγω λησταποδόχος Μπαρίκος.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 882.
  8. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 709.
     Портал „Македония“         Портал „Македония