Кашина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в България. За града в Италия вижте Кашина (Италия).

Кашина
Панорама на селото
Панорама на селото
Общи данни
Население 15 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 17,143 km²
Надм. височина 728 m
Пощ. код 2820
Тел. код 07437
МПС код Е
ЕКАТТЕ 36734
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Сандански
Кирил Котев
(ГЕРБ)
Кашина в Общомедия

Кашѝна (името може да се срещне и като Къшѝна) е село в Югозападна България, община Сандански, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Малкото село е в склоновете на югозападен Пирин, на около два часа път пеша от Рожен. Неговата стара, малка църква е наистина едно ценнно наследство, което населението от Кашина деситилетия наред е градило и пазило. На около 40 минути път от селото се намира красивият водопад Скоко.[1] Къщите в селото са строени от природни матерали – глина, дърво и камък.

История[редактиране | редактиране на кода]

През ΧΙΧ век Кашина е малко чисто българско село, числящо се към Демирхисарска кааза на Серския санджак. Църквата „Успение Богородично“ е от първата половина на XIX век.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кашина (Kachina) е посочено като село с 64 домакинства и 200 жители българи.[3]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Кашина, чифлик на Иверския манастир при полите на Пирин на С от Черешница 2 часа. Повечето дърводелци. Училище няма. Броят на къщите е 30, само български.[4]

Според статистическите изследвания на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година селото брои 180 жители, всичките българи-християни.[5]

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото вече се числи към Мелнишка кааза. Християнското население на Кашина се състои от 256 българи патриаршисти.[6]

При избухването на Балканската война през 1912 година един жител на селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Входът на старата църква

На 28 август т.е. на Света Богородица всяка година, хората от селото се събират, за да честват този религиозен празник, който се счита като празник на селото и на малката църква „Света Богородица“. На църквата се прави курбан, палят се свещи и естествено има музика.

Други[редактиране | редактиране на кода]

През 2004 г. населението на Кашина е 17 души. 2006 година стартира една инициатива на неправителствени организации с младежи от Германия и България (Сандански), с цел съживяване на селото, подпомагане на старите хора, почистване на гробищния парк, събиране на отпадъци и реставриране с глина.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Кашиналията
Родени в Кашина
Починали в Кашина

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Водопади в България – Водопад „Скока“, село Кашина, Южен Пирин
  2. Енциклопедия Пирински край, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 425.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.138 – 139.
  4. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 854.
  5. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.184.
  6. D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, р.192 – 193.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.851.
  8. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.90
     Портал „Македония“         Портал „Македония