Костадин Попташев
| Костадин Попташев | |
| български учител и революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 14 октомври 1912 г.
|
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
Костадин Попташев Павлов (изписване до 1945 година: Костадинъ попъ Ташевъ Павловъ) е български просветен деец и революционер, член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Костадин Попташев е роден на 7 ноември 1864 година в семейството на свещеник Атанас Павлов (поп Ташо). Учи в Мелник и в Солун, където през 1888 година завършва с третия випуск на българската мъжка гимназия[1] със стипендия на Екзархията. През учебната 1888-1889 година е главен български учител в Неврокоп, където полага големи старания за повдигане нивото на образованието в града.[2] През учебната 1890-1891 година преподава в Сярското българско четирикласно училище.[3] По-късно е учител в Дебър (главен учител към 1893 г.[4]), Радовиш, Тетово, Струмица. Училищен инспектор е в Мелнишко и Петричко. В 1910 година се отказва от учителстването.
Попташев се занимава и с революционна дейност. В дома му отсядат Яне Сандански и други революционери. Многократно е арестуван от властите. Убит е в началото на Балканската война на 14 октомври 1912 година[5] от отстъпващите османски части в местността Грозни дол край Мелник.[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 89.
- ↑ Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр.75.
- ↑ Попстоилов, Антон. По възраждането на българите в град Сяр // „Архив на министерството на народното просвещение“ ІI (2, юни). София, 1910. с. 32.
- ↑ Икономовъ, Василъ. Сборникъ отъ старо-народни пѣсни и обичаи въ Дебърско и Кичевско (Западна Македония). София, Печатница „Македония“, 1893, с. 156.
- ↑ Милетич, Любомир. В полуразрушения Мелник. (Пътни бележки от 1914 година). Списание „Македонски преглед“, кн.2, София, 1924, стр. 91-92.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 142.
