Сугарево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сугарево
Общи данни
Население 13 души[1] (15 юни 2020 г.)
0,209 души/km²
Землище 58 075 km²
Надм. височина 955 m
Пощ. код 2820
Тел. код 07437
МПС код Е
ЕКАТТЕ 70189
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   кмет
Сандански
Атанас Стоянов
(ВМРО-БНД)

Суга̀рево е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Сугарево се намира в планински район в югозападните склонове на Пирин планина. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. През землището на селото тече Сугаревска река, основен приток на Мелнишката река.

История[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век Сугарево е малко чисто българско село, числящо се към Мелнишката каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Сугарево (Sougarévo) е посочено като село с 15 домакинства с 50 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 194 жители, всички българи-християни.[3]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото брои 236 българи патриаршисти гъркомани.[4]

При избухването на Балканската война през 1912 година трима души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Интериор от църквата „Свети Илия“

Църквата „Свети Илия“ е построена през 1856 година от местния жител Маню Сирманов след съновидение и в голяма степен е съхранила автентичният си облик. Тя е изграден на ръба на дълбока пропаст. Край църквата се намира общият гроб на Тодор Александров и Панзо Зафиров и гробовете на Симеон Евтимов, Иван Параспуров и Антон Попов.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Традиционният събор на селото се провежда ежегодно на 20 юли – Илинден.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Сугарево
  • Flag of Bulgaria.svg Ангел Сугарвалията, деец на ВМОК[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Динчо Сугарски (1896 - ?), деец на ВМРО
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Николов Нойков – Ванката, член на Серския революционен окръг от 1907 година[7]
Починали в Сугарево

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 140 – 141.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 189.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192 – 193. (на френски)
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 881.
  6. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1933. с. 160.
  7. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 21.
     Портал „Македония“         Портал „Македония