Сугарево

Сугарево
	Сугарево
	Сугарево Сугарево
Общи данни
Население	11 души (31 декември 2025 г.); 0,189 души/km²
Землище	58,075 km²
Надм. височина	955 m
Пощ. код	2820
Тел. код	07437
МПС код	Е
ЕКАТТЕ	70189
Администрация
Държава	България
Област	Благоевград
Община; – кмет	Сандански; Атанас Стоянов ; (безпартиен; 2019)
	Сугарево в Общомедия

Суга̀рево е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.

Население

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[2]

	Численост
Общо	19
Българи	19
Турци	-
Цигани	-
Други	-
Не се самоопределят	-
Неотговорили	-

География

Село Сугарево се намира в планински район в югозападните склонове на Пирин планина. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. През землището на селото тече Сугаревската река, основен приток на Мелнишката река.

История

През XIX век Сугарево е малко чисто българско село, числящо се към Мелнишката каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Сугарево (Sougarévo) е посочено като село с 15 домакинства с 50 жители българи.^[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 194 жители, всички българи-християни.^[4]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото брои 236 българи патриаршисти гъркомани.^[5]

При избухването на Балканската война през 1912 година трима души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[6]

Културни и природни забележителности

Основна статия: Свети Илия (Сугарево)

Църквата „Свети Илия“ е построена през 1856 година от местния жител Маню Сирманов след съновидение и в голяма степен е съхранила автентичният си облик. Тя е изграден на ръба на дълбока пропаст. Край църквата се намира общият гроб на Тодор Александров и Панзо Зафиров и гробовете на Симеон Евтимов, Иван Параспуров и Антон Попов.

Редовни събития

Традиционният събор на селото се провежда ежегодно на 20 юли – Илинден.

Личности

Родени в Сугарево

Ангел (Анчо) Сугарвалията, деец на ВМОК^[7]
Динчо Сугарски (1896 - 1924), деец на ВМРО
Иван Николов Нойков – Ванката, член на Серския революционен окръг от 1907 година^[8]

Починали в Сугарево

Панзо Зафиров (1896 – 1924), български революционер
Тодор Александров (1881 – 1924), български революционер, водач на ВМРО

Бележки

↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 140 – 141.
↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 189.
↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192 – 193. (на френски)
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 881.
↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 160.
↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 21.

[wikidata-3d222641a20dfde90b58931764ceed3d57c4b135-v6-1] www.nsi.bg // Национален статистически институт.

[pop-stat.mashke.org,_2009_census-2] Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.

[3] Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 140 – 141.

[4] Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 189.

[5] Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192 – 193. (на френски)

[6] Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 881.

[7] Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 160.

[8] Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 21.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]