Лиляново
| Лиляново | |
|---|---|
  Лиляново  Лиляново | |
| Общи данни | |
| Население | 222 души[1] (15 септември 2022 г.) 2,91 души/km² |
| Землище | 76 502 km² |
| Надм. височина | 676 m |
| Пощ. код | 2809 |
| Тел. код | 074325 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 43699 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Сандански Атанас Стоянов (ВМРО-БНД) |
Лиля̀ново е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Лиляново се намира в планински район по протежение на долината на река Санданска Бистрица. Разположено е по пътя от Сандански за вилната зона Попина лъка.
История[редактиране | редактиране на кода]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Леляново (Lélianovo) е посочено като село с 38 домакинства и 120 българи.[2]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Лиляново, село на СЗ от Мелник, 6 часа път. Имат си църва, в която се чете по гръцки. Къщи 85, само българе.[3] | “ |
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото е 412 души, всички българи-християни.[4]
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
В землището на Лиляново са разположени основните съоръжения на Каскада „Санданска Бистрица“, включително две от трите електроцентрали - ВЕЦ „Попина лъка“ и ВЕЦ „Лиляново“.[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 142 – 143.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 24.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 189.
- ↑ Набатов, Никита и др. Електроенергетиката на България. София, Тангра ТанНакРа, 2011. ISBN 978-954-378-081-5. с. 126.
Портал „