Кърланово
Кърланово | |
---|---|
Изглед от Кърланово | |
Общи данни | |
Население | 28 души[1] (15 септември 2022 г.) 5,19 души/km² |
Землище | 5463 km² |
Надм. височина | 632 m |
Пощ. код | 2820 |
Тел. код | 07437 |
МПС код | Е |
ЕКАТТЕ | 40926 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Благоевград |
Община – кмет | Сандански Атанас Стоянов (ВМРО-БНД) |
Кърла̀ново е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Кърланово се намира в планински район.
История[редактиране | редактиране на кода]
До 1912 година селото има паралелно име Златков чифлик или Златково,[2] произхождащо от злато.[3]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Златко (Zlatko) е посочено като село с 16 домакинства и 50 българи.[4] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на Златково е 120 души, всички българи-християни, а на Кърланово е 192 души, всички българи-християни.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Кърланово
Георги Манолов, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, 4 рота на 5 одринска дружина, убит на 6 (8) юли 1913 година на връх Говедарник[7]
Григор Беганов (1891 - 1944), български революционер от ВМРО
Панайот Ангов, македоно-одрински опълченец, 40-годишен, четата на Дончо Златков[8]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
- ↑ Георгиев, Вл., Ив. Гълъбов, Й. Заимов, Ст. Илчев (съставители). Български етимологичен речник, том 1 (А - З). София, Българска академия на науките. Институт за български език. Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 645.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 140 - 141.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 189.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 848.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 35.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 35.