Пирин (село)
Вижте пояснителната страница за други значения на Пирин.
| Пирин | |
|---|---|
 Панорама към село Пирин. Насреща – долината на Бистрица |
|
  Пирин  Пирин |
|
| Общи данни | |
| Население |
164 души[1] (15 юни 2020 г.) 1,16 души/km² |
| Землище | 141 757 km² |
| Надм. височина | 630 m |
| Пощ. код | 2823 |
| Тел. код | 074386 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 56410 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
|
Община – кмет |
Сандански Атанас Стоянов (ВМРО-БНД) |
Пѝрин е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Пирин се намира в планински район, на границата между Среден и Южен Пирин. Разположено е в историко-географската област Мървашко в живописна местност до течението на река Пиринска Бистрица. До селото се стига по 2 километрова отбивка от главния път, свързващ град Гоце Делчев с долината на Струма и ГКПП Кулата. От селото води третокласен път за хижите Малина и Пирин.
История[редактиране | редактиране на кода]
Село Пирин е един от големите центрове на средновековната черна металургия в Мървашко. В землището му е имало 11 пещи (пехци) и 5 самокова. Последният самоков просъществувал до 1896 година. В селото са работели около 30 ковачници (кузни) за подкови, клинци, пирони, земеделски сечива и други. Получени произведения се разнасяли главно по пазарите в Сярско.[2]
През XIX век село Пирин е едно от големите планински села в Демирхисарската каза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, в село Пирин са отбелязани 120 домакинства с 410 жители българи.[3] Църквата „Свети Никола“ е от 1885 година.
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Пирин, 2 часа на С от Храсна; при двата бряга на Бистрица. почва само планиниска, която образува долище от двете паралелни била на Пирин. Дърводелци, въгляре и железари; има 2 самокова; рудата се докарва от Тарлин и Крушово. От жито става само ръж и овес. Път стръмен и опасен. В църквата цетат гръцки. Училище няма. 90 къщи.[4] | “ |
Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[5]
Към 1900 година според изследванията на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) селото наброява 1295 жители, от които 1250 българи и 45 власи.[6]
По време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година в района на селото се водят няколко сражения между въстанически формирования и турски военни части. На 1 септември 1903 година край Пирин се провежда сражение между обединени чети на Върховния македоно-одрински комитет и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация с османски войски по време на Илинденско-Преображенското въстание.[7] За станалите сражения ценни сведения оставя свещеник Апостол Попов.
Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на село Пирин се състои от 1280 българи екзархисти. В селото функционира 1 начално българско училище с 1 учител и 38 ученика.[8]
При избухването на Балканската война през 1912 година 8 души от село Пирин са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]
Оттук е минал Яне Сандански с коня си, преди да бъде причакан в засада няколко километра по-нагоре по пътя за Неврокоп, където днес има паметна плоча. Местните жители разказват как конят ровел с копита земята и пръхтял недоволно сутринта, преди Яне да тръгне на път за важна среща в града. После, след като стопанинът му бил застрелян, никой не могъл да го хване. Той се върнал обратно в дома на сестрата на Яне.
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Жителите са православни християни.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Параклисът „Свети Дух“;
- Пещерите – Яворова дупка и Змейова дупка;
- Лобното място на Яне Сандански;
- В село Пирин все още съществува единственото в България двугласно оплакване на покойници, по-късно пренесено и в село Ново Делчево.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
- Всяка година на празника Свети Дух (той се мени в православния календар, често е през месец юни) се прави голям селски събор на параклиса „Свети Дух“ в близост до селото. Тук всеки дъб е наречен на някоя фамилия и на празника всеки род застава до едноименния си пазител. Православният празник „Свети Дух“ е винаги в понеделник, но още в неделя селските жители отиват в местността около параклиса, която се нарича „Света Троица“. Нощуват под родовия дъб за здраве. На самия празник в параклиса се отслужва литургия. Подът е застлан с орехова шума (листа от орех), за да са здрави хората като ореха. Жените обикалят сградата на параклисчето, хванати за ръце и пеещи местни народни песни. Прави се курбан за здраве. Организират се спортни борби. Извиват се хора. Специално на този ден се пее и играе една религиозна песен за кръщението на Младенеца Иисус. С тази песен и лека стъпка напред жените обикалят църквето:
| „ | Море, изникна ми Бужя ми дърво високо,
с кореня я цял'та земя фатило, с въровя я синьото небе подпряло. Под дървото Бужя ми майка Мария, в ръки държи Ристоса детя малинко. При нея са дванайся апостола. Проговори Бужа ми майка Мария: Ой ми вие дванайся апостола, запаляйте дванайся ламбаде, ударяйте дванайсе камбане, та идете на тая река Йордана, та найдете свети Йоан за калтята да ми кръсти Ристоса детя малинко. |
“ |
- Бабинден (8 януари) е един от големите празници на селото, в който бодрият дух на старите жени разбужда древната традиция на даряване на бабите-акушерки с кърпа и поливането на ръцете им с бистра вода от родилите през изминалата година невести. Жените пеят и танцуват на площада облечени в традиционните носии, които сами са правили някога като моми.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
Село Пирин е родното място на сестри Бисерови и на известния невролог д-р Димитър Николов Попстоев.
Други[редактиране | редактиране на кода]
Тук през 1999 година е сниман филмът „Писмо до Америка“ с режисьор Иглика Трифонова.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Георгиев, Георги. „Старата железодобивна индустрия в България“. София, 1978, стр.137-141.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 138-139.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 854.
- ↑ Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 184.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 104-105.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192-193. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 870.
Портал „