Пирин (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Пирин.

Пирин
Панорама към село Пирин. Насреща - долината на Бистрица
Панорама към село Пирин. Насреща - долината на Бистрица
Общи данни
Население 174 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 141,757 km²
Надм. височина 630 m
Пощ. код 2823
Тел. код 074386
МПС код Е
ЕКАТТЕ 56410
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Сандански
Кирил Котев
(ГЕРБ)

Пѝрин е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Пирин се намира в планински район, на границата между Среден и Южен Пирин. Разположено е в историко-географската област Мървашко в живописна местност до течението на река Пиринска Бистрица. До селото се стига по 2 километрова отбивка от главния път, свързващ град Гоце Делчев с долината на Струма и ГКПП Кулата. От селото води третокласен път за хижите Малина и Пирин.

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Пирин е един от големите центрове на средновековната черна металургия в Мървашко. В землището му е имало 11 пещи (пехци) и 5 самокова. Последният самоков просъществувал до 1896 година. В селото са работели около 30 ковачници (кузни) за подкови, клинци, пирони, земеделски сечива и други. Получени произведения се разнасяли главно по пазарите в Серско.[1]

През 19 век село Пирин е едно от големите планински села в Демирхисарската каза. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, в село Пирин са отбелязани 120 домакинства с 410 жители българи.[2] Църквата „Свети Никола“ е от 1885 година.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Пирин, 2 часа на С от Храсна; при двата бряга на Бистрица. почва само планиниска, която образува долище от двете паралелни била на Пирин. Дърводелци, въгляре и железари; има 2 самокова; рудата се докарва от Тарлин и Крушово. От жито става само ръж и овес. Път стръмен и опасен. В църквата цетат гръцки. Училище няма. 90 къщи.[3]

Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия[4].

Към 1900 година според изследванията на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) селото наброява 1295 жители, от които 1250 българи и 45 власи.[5]

По време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година в района на селото се водят няколко сражения между въстанически формирования и турски военни части. На 1 септември 1903 година край Пирин се провежда сражение между обединени чети на Върховния македоно-одрински комитет и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация с османски войски по време на Илинденско-Преображенското въстание.[6] За станалите сражения ценни сведения оставя свещеник Апостол Попов.

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на село Пирин се състои от 1280 българи екзархисти. В селото функционира 1 начално българско училище с 1 учител и 38 ученика.[7]

При избухването на Балканската война през 1912 година 8 души от село Пирин са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

Оттук е минал Яне Сандански с коня си, преди да бъде причакан в засада няколко километра по-нагоре по пътя за Неврокоп, където днес има паметна плоча. Местните жители разказват как конят ровел с копита земята и пръхтял недоволно сутринта, преди Яне да тръгне на път за важна среща в града. После, след като стопанинът му бил застрелян, никой не могъл да го хване. Той се върнал обратно в дома на сестрата на Яне.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Жителите са православни християни.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Църквата "Свети Николай" от 1885 година;
  • Параклисът "Свети Дух";
  • Пещерите - Яворова дупка и Змейова дупка;
  • Лобното място на Яне Сандански;
  • В село Пирин все още съществува единственото в България двугласно оплакване на покойници, по-късно пренесено и в село Ново Делчево.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Всяка година на празника Свети Дух (той се мени в православния календар, често е през месец юни) се прави голям селски събор на параклиса "Свети Дух" в близост до селото. Тук всеки дъб е наречен на някоя фамилия и на празника всеки род застава до едноименния си пазител. Православният празник "Свети Дух" е винаги в понеделник, но още в неделя селските жители отиват в местността около параклиса, която се нарича "Света Троица". Нощуват под родовия дъб за здраве. На самия празник в параклиса се отслужва литургия. Подът е застлан с орехова шума (листа от орех), за да са здрави хората като ореха. Жените обикалят сградата на параклисчето, хванати за ръце и пеещи местни народни песни. Прави се курбан за здраве. Организират се спортни борби. Извиват се хора. Специално на този ден се пее и играе една религиозна песен за кръщението на Младенеца Иисус. С тази песен и лека стъпка напред жените обикалят църквето:
Море, изникна ми Бужя ми дърво високо,

с кореня я цял'та земя фатило,

с въровя я синьото небе подпряло.

Под дървото Бужя ми майка Мария,

в ръки държи Ристоса детя малинко.

При нея са дванайся апостола.

Проговори Бужа ми майка Мария:

Ой ми вие дванайся апостола,

запаляйте дванайся ламбаде,

ударяйте дванайсе камбане,

та идете на тая река Йордана,

та найдете свети Йоан за калтята

да ми кръсти Ристоса детя малинко.

  • Бабинден (8 януари) е един от големите празници на селото, в който бодрият дух на старите жени разбужда древната традиция на даряване на бабите-акушерки с кърпа и поливането на ръцете им с бистра вода от родилите през изминалата година невести. Жените пеят и танцуват на площада облечени в традиционните носии, които сами са правили някога като моми.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Село Пирин е родното място на сестри Бисерови и на известния невролог д-р Димитър Николов Попстоев.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Тук през 1999 година е сниман филмът "Писмо до Америка" с режисьор Иглика Трифонова.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Георгиев, Георги. "Старата железодобивна индустрия в България". София, 1978, стр.137-141.
  2. "Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г." Македонски научен институт, София, 1995, стр.138-139.
  3. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 854.
  4. Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  5. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр 184.
  6. Енциклопедия „Пирински край“, Том 1, Благоевград, 1995, стр. 104 - 105.
  7. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905.р.192-193.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 870.
     Портал „Македония“         Портал „Македония