Битка при Мерхамли
| Битка при Мерхамли | |||
| Балканска война | |||
![Карта на битката при Мерхамли[1]](/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Merhami-teke-vector.png) Карта на битката при Мерхамли[1] | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 14 ноември 1912 г. | ||
| Място | Мерхамли, Османска империя | ||
| Резултат | Победа за България | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
 | |||
Битката при Мерхамли е въоръжено стълкновение от Балканската война, състояло се на 14 (27 *) ноември 1912 г. След продължително преследване из Западна Тракия български отряди начело с генерал Никола Генев и полковник Александър Танев обкръжават 11-хилядния корпус на Явер паша. Атакувани в района на село Мерхамли (Мерхамлъ), само малка част от османските войски успяват да прекосят Марица. Останалите се предават в плен на следващия ден, 15 ноември.
Развитие на войната до началото на ноември[редактиране | редактиране на кода]
В началото на октомври 1912 г., когато османско-черногорският конфликт от предходния месец прераства в общобалканска война, главните сили на противниците воюват в Източна Тракия и Македония. В Люлебургаско-Бунархисарската операция (15 – 20 октомври) османската Източна армия е разбита от българите и изтласкана към Цариград и Галиполския полуостров. На 27 октомври гръцката армия завладява Солун.[2]
Бойните действия в Родопите през първия месец от войната имат ограничен характер. След като превземат Кърджали (8 октомври) и Пашмакли (13 октомври) българските войски преминават в отбрана. Опитите на турците за контранастъпление – срещу Кърджали на 14 октомври и 1 ноември, и срещу Пашмакли на 19 – 21 октомври (виж Битка при Аламидере), са отбити и фронтовата линия се стабилизира покрай река Арда.[3]
Основната задача на турския Кърджалийски корпус, който действа в Източните Родопи, е да не допусне противника да прекъсне сухопътните връзки между турските войски в Тракия и Македония. След успехите на балканските съюзници на запад и изток обаче тази мисия става безпредметна, а в началото на ноември, когато българското главно командване нарежда концентрично настъпление към стратегически важното пристанище Дедеагач, положението на корпуса става критично. Неговият командир Явер паша организира отстъпление с ариергардни боеве към Галиполи.[4]
Преследване на Явер паша[редактиране | редактиране на кода]
Действия на Родопския отряд[редактиране | редактиране на кода]
След падането на Солун в ръцете на балканските съюзници Родопският отряд променя направлението на своето настъпление. От Сяр и Драма отрядът на генерал Стилиян Ковачев се насочва на изток и на 7 ноември заема град Ксанти. Шест дни по-късно войските на Ковачев влизат в град Дедеагач, зает още на 6 ноември от македонски опълченци.[5]
Действия на Кърджалийския отряд[редактиране | редактиране на кода]
В битката при Балкан Тореси (7 ноември) Кърджалийският отряд (3-та бригада на Македоно-одринското опълчение, два сборни полка и други части) преодолява съпротивата на турския ариергард и влиза в Гюмюрджина (8 ноември). След няколкодневния преход през Източните Родопи командирът на отряда, генерал Генев, дава почивка на войниците си. На 11 ноември отрядът подновява преследването и след два дни завзема град Фере, в непосредствена близост до лагера на Явер паша на десния бряг на Марица.[6]
Действия на Сборната конна бригада[редактиране | редактиране на кода]
На 2 ноември Сборната конна бригада на полковник Танев заема град Софлу. Усилен с 2-ра бригада на МОО, отрядът се спуска на юг покрай Марица и на 5 ноември завладява Фере, а на 6-и – Дедеагач. Обезпокоен от наближаването на турски подкрепления, Танев оттегля войските си обратно в Софлу. В Дедеагач остават около 150 опълченци.[7]
На 13 ноември корпусът на Явер паша достига Мерхамли и започва да се прехвърля на левия бряг на Марица. Заради проливните дъждове до пладне на следващия ден само около 1500 – 2000 войници с две оръдия успяват да преминат придошлата река. През това време войските на Танев (конната бригада и 2-ра македоно-одринска бригада) атакуват турците от север, а отрядът на Генев се приближава от югозапад. След двучасова артилерийска престрелка Явер паша иска примирие. На 14 ноември вечерта Танев принуждава османския командир да подпише документ за капитулация.[8] Самото предаване се извършва на следващия ден (15 ноември), когато при Мерхамли пристига Кърджалийският отряд. В плен попадат около 9600 османски войници и офицери заедно с осем оръдия.[9]
Остатъците от корпуса на Явер паша, които успяват да преминат на източния бряг на Марица, си пробиват път през българските заграждения около Кешан и на 16 ноември се съединяват със защитниците на Галиполи.[4]
Резултати[редактиране | редактиране на кода]
С капитулацията при Мерхамли Османската империя губи окончателно Западна Тракия, а българските позиции по долното течение на Марица и на подстъпите към Цариград се стабилизират. С успеха си Сборната конна бригада и Кърджалийският отряд осигуряват тила на 2-ра армия, която обсажда Одрин, и улесняват снабдяването на 1-ва и 3-та армия край Чаталджа.[10]
Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]
- Балканската война 1912 – 1913, Държавно военно издателство, София 1961 (БВ)
- Марков, Г. България в Балканския съюз срещу Османската империя 1912 – 1913 г., „Наука и изкуство“, София 1989 (електронно издание „Книги за Македония“, 19 август 2009)
- Erickson, E. Defeat in Detail: The Ottoman Army in the Balkans, 1912 – 1913, Greenwood Publishing Group, 2003, ISBN 0-275-97888-5
- полковникъ Дървинговъ П., История на Македоно-одринското опълчение, Държавна печатница, София 1919 (ИМОО)
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- Протокол за предаването на отряда на Явер паша на 14 ноември 1912 г., подписан при Текедже Архив на оригинала от 2012-09-20 в Wayback Machine.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||
