Единадесета сярска дружина
| Единадесета сярска дружина | |
|---|---|
 Знамето на Единадесета сярска дружина и главно на Македоно-одринското опълчение | |
| Информация | |
| Активна | 1912 – 1913 г. |
| Държава | България |
| В състава на | 3-та македоно-одринска опълченска бригада |
| Командири | |
| Командир | Димитър Зографов |
| Единадесета сярска дружина в Общомедия | |
Единадесета сярска дружина е военна част от Македоно-одринското опълчение. Формирана е в края на 21 октомври 1912 година под ръководството на подпоручика от руската армия Мгебров. В състава ѝ влизат македоно-одринските доброволци от Сярското, Драмското, Солунското и Воденското братство.[1] Дружината е разформирана на 23 септември 1913 година.[2]
Команден състав[редактиране | редактиране на кода]
- Капитан Димитър Зографов
- поручик Константин Мановски
- подпоручик Белчо Кулев†
- подпоручик Аршак Торком[1]
Известни доброволци[редактиране | редактиране на кода]
- Андрей Ляпчев[1]
- Владимир Куртев
- Дамян Мартинов
- Димитър Кенков
- Илия Карабиберов
- Константин Благоев
- Михаил Копанов
- Никола Гюмюшев
- Никола Дочев
- Никола Пасхов
- Симеон Божов
Боен път[редактиране | редактиране на кода]
- Узун Химитлер, Балкан Тореси, кота 768, Мерхамлъ, Картал, Гюмюрджина, Фере, Кешан, Ангиста, Каменица, Емирица, Султан тепе, Повиен камък, Паради, Пашаджиково, връх Говедар[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г 11-та Серска Македоно-Одринска дружина. // boiniznamena.com. Посетен на 23.7.2022.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 891.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||
