Солунско благотворително братство
| Солунско благотворително братство | |
 | |
 Устав на братството, 1929 година | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | благотворителна организация |
| Положение | несъществуваща |
| Седалище | София |
| Езици | български |
| Ръководител | Щерю Божинов, Лазар Божинов |
| Членове | Александър Самарджиев |
| Солунско благотворително братство в Общомедия | |
Солунското благотворително братство „Св. Кирил и Методий“ е патриотична и благотворителна обществена организация на македонски българи от района на Солун, съществувала в българската столица София преди и след Първата световна война.
История
[редактиране | редактиране на кода]
Братството е формирано през 1909 година от бежанците емигранти от Солунско, Воденско, Гевгелийско, Дойранско. До октомври 1911 година станалпредседател на братството е Димитър Янев.[1]
При началото на Балканската война в София доброволци от Солунското братство участват във формирането на Трета солунска дружина от Македоно-одринското опълчение.
На 3 ноември 1918 година бежанците от Солунско в София се събират на първото си събрание след войната. Участват над 80 делегати и избират ръководство с председател Иван Хаджиниколов и подпредседател Андон Димитров.[2] Делегати от братството на учредителния събор на македонските бежански братства от ноември 1918 година са Иван Хаджиниколов и Андон Димитров.[3]
На 1 януари 1925 година братството си избира настоятелство в състав Щерю Божинов (председател), Г. Гаврилов (подпредседател), Д. Дамянов (касиер) и съветници М. Думбалаков, Н. Янев и К. Мирчев.[4]
На събрание от 21 март 1926 година е решено патронен празник на братството да е деня на „Св. св. Кирил и Методий“. Изработено е дружествено знаме с пчела от едната страна. Избрано е ръководство в състав Щерю Божинов, Атанас Ангелов, Александър Семерджиев, Никола Дамянов, Никола Константинов, Петър Иванов и Антон Антонов.[2]
В средата на 1926 година е образувана Солунска женска културно-просветна и благотворителна дружба към братството. В нейното настоятелство влизат Лазарова (председател), Зорка Весова, А. Николова, А. Лазарова, Люба Христова, М. Божинова и И. Сълплиева.[5]
След края на Първата световна война дългогодишен председател на братството е Щерю Божинов.[6] По това време касиер на братството е Александър Самарджиев.[7] На 5 март 1931 година Щерю Божинов си подава оставката като председател поради голямата си заетост като член на Националния комитет на македонските братства.[8] Новото ръководство е в състав Божин Димитров (председател), Борис Белазелков (подпредседател), Никола Пейнерджиев (секретар), Никола Дамянов (касиер) и съветници Симеон Кавракиров, Анастас Христов и Методий Пиперевски.[8]
През 1936 година е избрано ръководство в състав Кочо Аврамов Солев, Йосиф Гиновски Раев, Михаил Костов Битраков, Антон Георгиев Ангелов, Лазар Димитров Божинов, Михаил Николов Кузманов, Симеон Мишев, Гавраил Гавраилов и Антон Антонов.[9]
По-късно председател на братството е Лазар Божинов.[7] По време на Втората световна война братството поддържа близки връзки със Солунския български клуб.
-
Протокол № 11 от 9 септември 19212 г. и протокол № 1 от 3 ноември 1918 г. -
Протокол № 3 от 18 май 1927 г. -
Протокол № 1 от 10 ноември 1929 г., с. 1 -
Протокол № 1 от 10 ноември 1929 г., с. 2 -
Протокол № 2 от 12 ноември 1929 г. -
Протокол № 3 от 5 март 1931 г. -
Протокол № 3 (продължение) -
Протокол № 3 (край)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Димитров, Божидар. Димитър Янев – революционер и просветител // Бюлетин на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България VIII (11). София, СМКПДБ – Централно ръководство, 1974. с. 15.
- ↑ а б Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 606.
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 65.
- ↑ Хроника // „Независима Македония“ III (93). София, СМЕО, 16 януари 1925. с. 3.
- ↑ Хроника // „Независима Македония“ IV (172). София, СМЕО, 20 август 1926. с. 3.
- ↑ Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 117.
- ↑ а б ЦДА, ф.1960к, оп.1, а.е.32, л.3
- ↑ а б Протокол № 3 от 5 март 1931 г. на Настоятелството на Солунското благотворително братство. ДАА-ЦДА, ф. 847К, оп. 10, а.е. 3, л. 6-7
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 607.
