Андон Димитров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Андон Димитров
български революционер и общественик

Роден
януари 1867 г.
Починал
13 март 1933 г. (66 г.)
Андон Димитров в Общомедия

Андон (Антон) Димитров Филахтечев с псевдоними Карата и Пътник[1], е български революционер, един от основателите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Учители и ученици от Солунската гимназия през 1888-1889 учебна година. Андон Димитров е трети отзад от ляво на дясно.

Андон Димитров е роден през 1867 година в село Айватово, тогава в Османската империя, в среднозаможно семейство. През 1889 година завършва с четвъртия випуск на българската мъжка гимназия в Солун,[2] а след това, от 1889 до 1892 година като екзархийски стипендиант учи право във Висшето училище в Цариград[3], което не завършва поради болест.

Връща се в Солун и в периода 1892 - 1897 преподава турски език в Солунската българска мъжка гимназия, а от 1894 година преподава и български в турската гимназия в града.

На въпрос на учител по гръцки език как събира шест пъти повече ученици за българската паралелка Андон Димитров отговаря:

Защото от гръцкия се интересуват само ония турчета, които са от места, гдето има гръцко население, а от български — които са между българска среда. Ето мерилото на българизма и гърцизма в Македония... По-голямата част от моите ученици бяха помачета (българи мохамедани). За тях българският език като майчин беше много лесен. Те още първата година привикнаха свободно да четат. Между тях имаше и солунски дьонмета*, и албанчета, които хранеха особени симпатии към българите... Един ден две помачета дойдоха у мен вкъщи и... ми показаха два екземпляра на „Под игото“. На запитването ми как са ги доставили отговориха ми, че им ги дал да ги прочетат и пак да ги върнат един приятел от новата българска революционна организация, която имала последователи и между помаците в Мъгленско... Те и двамата станаха каймаками в Македония. Организацията най-добре вирееше в техните околии въпреки големите доноси от гърците. Те и днес още заемат видни административни постове в републиканска Турция. Не забравят своята татковина Македония и продължават да хранят особени симпатии към Вътрешната македонска революционна организация.[4].

На 23 октомври 1893 година заедно с доктор Христо Татарчев, Даме Груев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов и Христо Батанджиев основава Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Димитров е член на Централния комитет на организацията от самото ѝ създаване, а през 1896 година е преизбран на Солунския конгрес.

След 1897 година Димитров учителства в Битоля. От 1899 година пак следва право, този път в Лиеж, като завършва успешно през 1901 година. През ноември 1901 година се връща в Битоля като адвокат, като същевременно е член на ръководството на ВМОРО. През ноември 1903 година е директор на българските училища в Прилеп, а през 1904 година е избран за член-съдия на Битолския апелативен съд. Като такъв защитава местното българско население и колегите му гърци и турци казват за него:

справедлив съдия, но фанатик българин.
Андон Димитров.

През 1908 година Антон Димитров посредничи на Младотурския комитет да се свърже с битолския четнически ръководител на ВМОРО Милан Матов и така се постига споразуменние за предстоящата революция. След Младотурската революция участва в създаването на Съюза на българските конституционни клубове и на учредителния му конгрес е избран за председател.[5] Влиза в обща младотурска комисия с доктор Ангел Робев и по двама сърби, гърци, турци, власи и албанци, която да неутрализира недоразуменията между националностите в империята. Предложен е за български сенатор, но след антикампания от страна на Панче Дорев не е избран. През 1909 година е назначен за съдия в Цариград.

След края на Балканската война се завръща в Македония, където е преследван от новите сръбска и гръцки власти и тайно се прехвърля в България. Там подпомага дейността на Съюза на македонските културно-просветни благотворителни братства и като неин представител участва в тайни преговори между България и Османската империя за даване на автономия на Македония. От февруари 1915 до август 1918 година работи в Министерството на правосъдието като помощник-началник на Гражданското отделение, а след това във Вероизповедния отдел на Министерството на външните работи и изповеданията.[3] От 1920 година е председател на Изпълнителния комитет на македонските братства в България, като след разцепването на същия става член на новообразувания Федеративен македонски комитет, но след поредните дележи в македонското освободително движение се оттегля от активна дейност. През 1922 година преподава турски в Българското търговско училище в Цариград.

Андон Димитров, страдайки от тежка болест, се самоубива на 13 март 1933 година в София.[6][7][8][9][10]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Жени се през 1895 година за Велика Хаджиздравева от Прилеп, с която имат пет деца – Бойчо, Вера, Илия, Димитър и Светослав.[11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.41, 51, 81
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Интитутъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 89.
  3. а б Тюлеков, Димитър. Антон димитров - непознатият българин от Македония, Македонски преглед, година ХХХVІІ, 2014, кн. 3, с. 84-86.
  4. „ВМОРО през погледа на нейните основатели“, Военно Издателство, София, 2003 г., стр.142-143
  5. Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
  6. Петров, Тодор и Цочо Билярски (съст.). ВМОРО през погледа на нейните основатели. Спомени на Дамян Груев, д-р Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Антон Димитров и Петър Попарсов. София, Военно издателство, 2002, 212 с.
  7. Пандев, К. и З. Нонева (съст.). Борбите в Македония и Одринско. 1878 - 1912. Спомени. София, Български писател, 1981, 878 с. (с. 100-120).
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 47.
  9. Енциклопедия България, том 2, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 314
  10. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 272.
  11. Савова, Радка. За дядо ми, основателя на ВМРО, д-р Антон Димитров, неговото семейство и потомци, Македонски преглед, година ХХХVІІ, 2014, кн. 2, с. 146.


Основатели на ВМОРО Flag IMARO.svg
Андон Димитров | Дамян Груев | Иван Хаджиниколов | Петър Попарсов | Христо Батанджиев | Христо Татарчев
     Портал „Македония“         Портал „Македония