Александър Димитраков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Александър Димитраков
български учител и революционер
Роден
Починал
7 април 1912 г. (33 г.)

Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Софийски университет
Братя/сестриКонстантин Димитраков
Подпис
Александър Димитраков в Общомедия

Александър Димитраков е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Отпред: Климент Бояджиев, Емануил Лепчев, Наум Темчев, Константин Стоянов, Лазар Цунев и Стефан Зографов. Отзад: Александър Димитраков, Атанас Яранов, Кръсте Мисирков, Панче Хаджиздравев, Антон Димитров

Александър Димитраков е роден в 1879 година в Крива паланка, тогава в Османската империя. В 1898 година завършва с тринадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия,[1] а 1901 година - Физико-математическия факултет на Висшето училище в София. През учебната 1902/1903 година е учител в Битоля, а след това в Скопие, Солун и Кюстендил. Докато е учител в Солун от 1904 до 1906 година влиза във ВМОРО и е избран за член на Централния комитет.

Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Димитраков (37-и във втората колона).

През юли 1906 година е задържан от властите при Мацановата афера и осъден на 101 години затвор.[2] Заточен е на остров Родос.[3]

След Младотурската революция в 1908 година е амнистиран, става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Крива паланка.[4] Между 1910 и 1912 година е учител в Кюстендил.[5]

Негов брат е лекарят Константин Димитраков. Сестра му Йорданка (1884 – 1967) е женена за Георги Мазаков,[6] а другата му сестра Люба Димитракова (1886 – 1908) е затворена в затвора Куршумли хан в Скопие заради намерена в дома ѝ българска бунтовническа песнопойка и умира в резултат на жестоки мъчения.[6][7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 95.
  2. Македоно-одрински преглед, година ІІ, брой 31, София, 18 март 1907, стр. 490.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 47.
  4. Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
  5. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 133.
  6. а б Мазаков, Трайчо. Осъден на смърт. София, 2001. с. 18.
  7. Мазаков, Трайчо Георгиев. Мазакови и Димитракови – две родолюбиви фамилии // strumski.com. с. 5, 7.